Третото издание на градския форум на КОИ
21-23 юни 2024 в Топлоцентрала, София
Във времена на кризи се умножават градските пространства, разпознавани и обживявани като оспорвани наследства. Вкризяването на настоящето вкризява и миналото. Както пише Валтер Бенямин, дори мъртвите не са в безопасност, когато врагът побеждава.
Под въпрос биват поставени не само паметници и други монументални артефакти, под постоянна атака на неспирен исторически ревизионизъм и организирана амнезия; не само сгради и квартали, подложени на избутваща нищетата джентрификация; но и аспекти от функционирането, организацията и развитието на града. В оспорвано наследство могат да се превърнат стопански практики, като земеделието и занаятчийството, както и дейности, свързани със свободното време, като спортът и танцуването на открито и посещаването на обществени бани. Оспорвано наследство могат да станат и определени политики и свързаните с тях инфраструктури, напр. достъпният транспорт, ранната детска грижа или общественото водоснабдяване, все по-приватизирано и остоковено. Междувременно в Газа, един цял народ, с неговата история и градска среда, биват унищожавани и запращани в едно очаквано да бъде забравено минало. На някои места, хората умират два пъти.
Днес повече от всякога кризите се превръщат в новото нормално, което нарушава градската среда, преобръщайки наличното и третирайки го не като среда на развитие, а като средство за печалба. Зад споровете за различните видове наследство често се крият по-дълбоки политически несъгласия за настоящето, а и за бъдещото развитие на съвместния ни живот. Някои от тези спорове действат като димна завеса, скриваща по-важни актуални конфликти, докато от адекватното артикулиране и разрешаване на други зависи самото бъдеще.
Какви са местата на памет в съвременния голям град? А на забравата? Каква е ролята на музеите и на публичното изкуство? Каква е и каква трябва да бъде съдбата на социалистическото монументално наследство в София, България, Източна Европа? А на османското – на Балканите? По какъв начин литературата, киното и медиите градят памет за града? По какъв начин оспорваните наследства влизат и в спора относно неравенствата, характерни за съвременния град и относно политиките, целящи справедливата борба с тях? Какви са икономическите наследства на (пост)модерния град – какви белези в него оставя преходът от индустриално към постиндустриално развитие и какво е бъдещето на градското земеделие в условията на надвиснала климатична криза? Как осмисляме миналото, когато е твърде късно да спасим бъдещето? Не се ли превръща самото бъдеще в оспорвано наследство?
Присъединете се към третото издание на форума за градски политики, организиран от Колектив за обществени интервенции, с финансовата подкрепа на фондация Роза Люксембург, за да обсъдим тези и други свързани въпроси с български и международни учени, общественици, активисти и експерти.
Работният език на събитието е английски. Вход свободен
Програма
Петък, 21 юни
| 10.00 – 11.30 | Земеделие в и за града Градското земеделие като инструмент за преодоляване на социалните неравенства: потенциал и предизвикателства Дона Пикард Връщане на продоволствието в общински ръце: опитът на град Троян Донка Михайлова От територия към пейзаж: Проследяване на трансформациите на земята в специална икономическа зона Ина Вълканова |
| 12.00 – 13.30 | Мемориали в градската тъкан Репарация срещу и декомунизация? Глобализиране на постсоциалистическите битки за паметта посредством прилагане рамката на деколониалността към войните за статуи Андреа Прухова-Хрузова 1993 и 2023: Разкази за оспорвано наследство по време на криза на демокрацията Ина Белчева Безводие в града на минералните извори: къпане, пиене и съпротива срещу отнемането на водите във Велинград Миладина Монова |
| 14.30 – 15.30 | Мануела Боатка Оксидентализмът на и отвъд градския модел |
| 16.00 – 17.30 | Между боровата гора и живия плет от кактуси Лекция на Ариж Ашхаб |
Събота, 22 юни
| 10.00 – 11.00 | Нови традиционализми Десет години „Скопие 2014“: ода за издръжливостта Наум Траяновски Постсъветска перифериализация, антикомунистически режим на паметта: нация, история и маркетизация в Грузия след социализма Браян Джигантино Неудобната модерност. Архитектурното наследство на ХХ век между „традицията“, популизма и новите консерватори Анета Василева |
| 11.30 – 13.00 | Народна история на постсоциализма Аз, Мен, Мое, Ние, Нас, Нашите: инвентаризация на новото нормално. Случаят на постюгославска Баня Лука Соня Лакич Постсоциалистическа градска идентичност и сблъсъци за легитимация: сравнителен анализ Радослав Илиев |
| 14.00 – 15.30 | Руини, разрушения и културно наследство в междувоенна Газа Лекция на Дотан Халеви |
| 16.00 | Разходка из оспорвани места на памет и беседа с Красимир Терзиев за инсталацията му „Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било“ София Прайд 2024 |
Неделя, 23 юни
| 10.00 – 11.30 | Спомени за социализма Чувствителни спомени, сетивни наследства? В търсене на радиоточката или противоречивото звучене на комунизма в България Оливие Живр Югославските градски култури в киното: документация и памет за социалистическите общностни пространства Дияна Йелача Пазарът – срамът или гордостта на социалистическата държава? Софийският Централен пазар срещу антропологията на социализма Никола Венков-Роуз |
| 12.00 – 13.30 | Съвременно изкуство и културно наследство По следите на изгубени места Цветелина Христова и Красимир Терзиев Изкуство и оспорвана памет в Атина и Скопие: сравнителен подход София Григориаду Съвременното изкуство и градът Овидиу Цикинделяну |
| 14.30 – 16.00 | Наследство и заличаване Здрави корени: изкуство, култура и деоколонизирано наследство в градска Палестина Химат Зуби Османското наследство между заличеното минало и възможностите на бъдещето? Иво Страхилов и Славка Каракушева Кой се интересува от наследството? Елиз Бияр Пизани |
| 16.15 – 17.30 | Да забравим „паметта“? Критични наблюдения върху критическите изследвания на паметта Лекция на Александра Ковалски |
