Това е част от историята на Баня Лука, втория по големина град в Босна и Херцеговина и политически, административен, финансов, университетски и културен център на Република Сръбска. Тук чрез инвентаризацията на идеи, (градски) дела и поведения, действия и обекти, човек може да научи как това, което представям като етнически чист град (в процес на създаване), оживява и как, защо и от кого е било предоговарян и овъпростяван, променян и ежедневно оспорван. Едновременно с това хвърлям светлина върху наследството на един обикновен човек, когото чествам като постюгославски Homo Faber, както и върху феномена на неформалните интервенции в градската тъкан от типа „направи си сам“.
Влизайки в различните роли на архитект, изследовател, спешен антрополог, куратор, и бидейки родом от Баня Лука, аз се променям между редица пространствени, времеви и институционални мащаби, предлагайки разбиране за специфичната форма на местната меланхолия, като същевременно се застъпвам за някои творчески подходи и неконвенционални методи, като архитектурната антропология (Stender et al. 2022) и курирането на градове (Chaplin & Stara 2009).
Това обаче не е просто поредната лекция, а личният дневник на местен жител, който си спомня за инициираните от политическия режим през 90-те години на миналия век изселвания на съграждани; разговор с изследовател, който си спомня за досегашната си практика; съзерцание върху строителството на големи истории; дебат за значението на градската памет и какво в крайна сметка може да се счита за наследство.