Широките мрежови инфраструктури, създадени от Израел в последните две десетилетия за наблюдение на всеки аспект от животите на палестинците в Газа и Западния бряг не само направиха възможен геноцида, на който сме свидетели след 7. октомври 2023 г. Като налага възможността за смъртоносна употреба на сила по всяко време и навсякъде върху палестинските жизнени светове, всеобхватната архитектура на наблюдението направи възможно едно равнище на абсолютен контрол, което само най-дистопичните теории предвиждаха. Премахването на всякаква възможност за спонтанност – conditio sine qua non на автентичното политическо действие – сякаш позволява на системи, уж построени, за да улеснят „по-чиста“ форма на борба със съпротивата при градската военна дейност, да изключват всякаква актуализация на самоопределението. През 2026 г., както предвиждаха множество изследователи, тези тактики за контрол, разработени в „палестинската лаборатория“ (Lowenstein) навлязоха и в имперската метрополия. В Минеаполис агенти на Службата за митническо и емиграционно правоприлагане (ICE) преследват „мишени за депортация“ с помощта на нови инструменти, осигурени от Palantir, построени върху моделни архитектури, конструирани и усъвършенствани в Палестина. Намеренията на овластените за пореден път явно надхвърлят публично заявените им цели: всеки може да стане мишена, и така всички са под контрол.
Хенинг Лахман е гл. асистент в eLaw – Център за право и дигитални технологии към Лайденския университет, Нидерландия.