Идеята за дигиталната екосистема придобива гражданственост, тъй като описва съвременната технологична трансофмрация като автономна и като цяло полезна. От 1990-те години насам, екологичната концепция е разширена, за да предостави редица натуралистични рамки на толкова разнообразни явления като киберинфраструктура, икономическите взаимодействия и всекидневието в града. Тази презентация се занимава с идеологическото оправдание на дигиталния капитализъм, за което служи метафората. На първо място Криви се фокусира върху северноамериканския мейнстрийм, за да очертае близката историята на интердисциплинарния обмен между екологията и полета като информационните технологии, бизнеса и политиката. След това той се обръща към Естония, за да наблегне на източноевропейската полупериферия. Тук “дигиталната екосистема” описва форма на национално въображение, което цели да заличи съветското наследство като насърчава едновременно предприемачеството, дигитализацията и пазарноориентираната устойчивост. Метафорите са важни, тъй като позволяват някои перспективи и изключват други, оформяйки политическите икономии и екологии в различни мащаби.