През последните десет години медиите в България изградиха пожелателен образ на градското земеделие като „инструмент за устойчиво развитие на града“ и „по-здраво общество“, като се дават примери и за ролята му в подпомагането на доходите и потреблението на храна на домакинствата, с възможност за осигуряване „между 20 и 60% от нуждите на едно семейство“ („Дневник“: 2022). Малко внимание обаче се обръща на емпирични данни от България, които показват, че общностните форми на градското земеделие у нас към момента се инициират и практикуват главно от социални групи, които не изпитват остра необходимост от подпомагане на доходите, нито пък са застрашени бедност и социално изключване. Обратното – един от редките примери на такива форми, просъществувал три десетилетия в Пловдив на над 2 хектара, толериран върху публична земя повече от 30 години, е изличен без публично обсъждане, за да се построи парково пространство, с неясни критерии за оценяване на публичните блага, които се губят и печелят с такова действие. В този контекст докладът демонстрира, че формите на градско земеделие с потенциал да допринасят за преодоляването на градските социални неравенства са само онези, които са подкрепяни активно на местно политическо ниво и са припознати като дългосрочна стратегия в местното развитие.
Две теоретични гледни точки осветяват бариерите, които пречат на една социална практика, имаща всички предпоставки за пълно овластяване на своите членове, да се превърне в значима социална иновация. Първата гледна точка се основава на съавторски колектив на Мулаерт и изследва факторите, които правят социалните практики способни да повишават нивото на участие на групите в неравностойно положение и да подобряват достъпа им до необходимите ресурси (Moulaert et al., 2005). Втората гледна точка, заета от Лефевр (Lefebvre, 1991, 1996), дава основания за анализ на публичното пространство като общо благо, а социалните процеси, които характеризират практиките на градското земеделие – като проява на „правото върху града“ чрез гражданска ангажираност и създаване на градско пространство и неговото физическо използване.