Докладът разглежда съвременната секуритизация на градското пространство чрез концептуалната триада архитектура, утопия и антиутопия. Анализира се как градовете се превръщат в „свръхконтролирани“, а наблюдението, милитаризацията и събирането на данни са вградени в самата структура на построената среда. Тези пространствени режими не са неутрални, а възпроизвеждат и засилват социалните неравенства, концентрирайки властта и ерозирайки демократичния живот.
Тези промени ще бъдат разгледани в контекста на теоретичното наследство от архитектурни теории и утопични визии от XX век. Докладът ще покаже как художници, архитекти, режисьори и писатели са използвали дистопични истории, за да ни напомнят за необходимостта да запазим критично мислене и предпазливост. Ще започнем от класически произведения като „Ние“ на Евгений Замятин, „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли и „1984“ на Джордж Оруел, и преминавайки към творбите на Дж. Г. Балард и Чайна Миевил, след което докладът ще обхване и основни произведения от следвоенната архитектурна теория като “Exodus, or the Voluntary Prisoners of Architecture” (Rem Koolhaas, Elia Zenghelis, Madelon Vriesendorp, Zoe Zenghelis), “Continuous Monument” (Superstudio), “No-Stop City” (Archizoom Associati) и други. Всички те очертават как архитектурата функционира като инструмент за тотален контрол: прозрачни стъклени ограждения, строги пространствени граници и повсеместна инфраструктура за наблюдение въплъщават утопичните обещания за ред и ефективност, като същевременно предизвикват отчуждение, дисциплина и изключване. Тези спекулативни сценарии предвещават днешните „умни“ и секуритизирани градове, където прогностичната полицейска дейност, биометрични системи и милитаризирана инфраструктура разширяват приложението на военни методи в ежедневното градско управление.
Съпоставяйки литературните и кинематографичните представи в диалог със съвременните градски практики, докладът излага тезата, че дистопичните визии не са просто художествени преувеличения, а критични прогнози за настоящето.
Анета Василева е доктор по история и теория на архитектурата и специализира в областта на архитектурата след Втората световна война и опазването на архитектурното наследство.