Въз основа на емпиричните изследвания на Лабораторията по обществена социология и следвайки грамшианска социология на гражданското общество, Журавлов разглежда динамиката на гражданското общество в Русия в периода 2011-2025 г. След революционните протести „За честни избори“ (2011-2012 г.) в големите руски градове се наблюдава експлозивен ръст на антипутинския градски и местен активизъм. Този активизъм е част от демократично движение, което институционализира опозиционната колективна дейност след края на протестите от 2011-2012 г., но не успява да създаде свой собствен позитивен дневен ред и да ангажира широки маси руски граждани в политиката.
В отговор на това режимът на Путин се трансформира от репресивно-технократичен в контрареволюционен и милитаристичен. След избухването на руско-украинската война той започва да разчита отчасти на едно провоенно гражданско общество за подпомагане на фронта и бежанците. Интересно е, че социалният профил на доброволците и активистите както на първото, антипутинско, така и на второто, лоялно гражданско общество отчасти съвпада. Програмите им също се припокриват: „нормален“ живот, подобрения, добре функционираща бюрокрация и т.н. Журавльов описва тази динамика като взаимна „ескалация на нормалността“, която се случва в условията на криза на хегемонията по Грамши.
Олег Журавльов е социолог, изследовател в Лабораторията по обществена социология и Центъра за независими социални изследвания (Русия) и в Техническия университет на Дрезден. Получава докторската си степен по социални науки от Европейския университетски институт (Флоренция, Италия). Изследванията му са посветени на социалните движения, социологията на знанието, марксизма и прагматичната социология.