Вече повече от двеста години процесите по планетарна урбанизация преобразяват планетарните ландшафти. Урбанизацията може да се разглежда като противоположното състояние на устойчивите форми на обитаване: тя е географска организация, дълбоко свързана с усилването на състоянието на биогеографска взаимозависимост между множество ландшафти от различен мащаб. Всъщност заселените територии, независимо от техните форма и размер, макар и да покриват не повече от 3% от земната повърхност, са пряко свързани чрез поддържащите ги метаболитни процеси с преобразуването на огромна част от „другите“ 70% от общата земна повърхност използвана в момента. „Останалите“ 70% се състоят предимно от земеделски площи, пасища и горски зони, места за добив на ресурси и транспортни коридори, които ги свързват помежду им чрез пътни и железопътни транспортни мрежи, както и от основни морски и авиационни маршрути. Тъй като тези ландшафти са все по-глобализирани, специализирани и вплетени в капиталистическото преследване на печалба, те се превръщат в „оперативни ландшафти“: ландшафти, аранжирани с цел извличане на екологична принадена стойност чрез експлоатация на човешките природи и присвояване на нещо повече от човешки природи. Тъй като оперативните ландшафти са отдадени предимно на производството и обращението на основни стоки, те са дълбоко преплетени с природните процеси, и играят централна роля в използването на природата за производството и обращението на принадена стойност като част от капиталистическата световна екология. Оперативните ландшафти са метаболитните „хинтерланди“ на капиталоцена. Този доклад разглежда критично „оперативния начин на производство на ландшафти“ като основа на социалното и екологичното неравенство и деградацията на околната среда и изследва какви биха били траекториите, по които може да се предвиди алтернативна конфигурация на планетарния градски метаболизъм.