Жилищата – национален приоритет или финансов актив

Българската жилищна политика преминава през различни периоди: от амбициозна и мащабна през социализма към пазарноориентирана след 1989 г. Кризата, причинена от COVID-19, разкрива лошото състояние на системите за социална грижа, които са на предела на капацитета си. Разгръщащите се енергийна и бежанска кризи увеличават бедността и бездомността в България, където най-уязвимите не са закриляни от социалните системи. Лошите битови условия не са характерни единствено за ромските квартали, а засягат огромна част от населението. Жилищната политика не е сред приоритетите на българските публични политики. Тя е във фокуса на обществения дебат единствено когато се говори за незаконни постройки или покачващите се цени на недвижимите имоти. Третирането на жилищата като финансов актив вместо като основно човешко право е една от причините за нарастващите неравенства.