Презентацията разглежда сложните отношения между социалните проблеми и проблемите на околната среда в бивша Югославия, фокусирайки се върху липсващатата или разрушена инфраструктура и споделените пространства, позволяващи да действаме обществено-политически въпреки деленията на класова или етническа основа между града и селото и т.н. Централният въпрос е свързан с възможностите за създаване на общност, основана на „сътрудничеството и взаимната отговорност между хората земята, горите, моретата и животните“ (Федеричи) в едно съвремие, белязано от растящи социални неравенства, от липса на утопични визии за бъдещето, от глобален неолиберализъм, подкрепян от държави, пренебрегващи достойнството, здравето и сигурността на гражданите си, и ограничаващ ни във фрагментирани сфери, рамкирани от идентичностни категории.