От 1970-те години районът Масафер Ята, намиращ се в южната част на окупирания Западен бряг, е класифициран от израелските колониални власти като затворена военна зона, известна като Зона за обстрел 918. Граничещ със Зелената линия – линията на примирието, очертаваща границите на Израел, Масафер Ята е обект на израелска колонизация от създаването на Израел през 1948 г. В очите на колонизаторите полуномадските палестински общности, живеещи там, представляват пречка пред териториалната свързаност на незаконните израелски селища в района с тези в границите на Израел. Израелският заселнически колониализъм елиминира палестинските скотовъдни общности в Масафер Ята посредством принудителна седентаризация и урбанизация.
Унищожаването на полуномадския начин на живот на палестинците в Масафер Ята е насилствено посегателство върху еко-социалната им свързаност със земята. Въпреки чуждото преструктуриране на пространството от страна на Израел чрез изграждането на незаконни селища, обходни пътища, стени и проекти за залесяване, палестинските общности успяват да изградят културно, социално, екологично и политическо пространство, в което проблематизират израелската реконфигурирация на пространствено отричане на палестинското съществуване и културно наследство. Всекидневните практики на палестинските жени, разгърнати в домашната сфера, играят централна роля в спъването на осъществяното от Израел заселническо колониално отчуждаване, преплетено с патриархални и капиталистически сили. Опирайки се на резултатите от етнографската работа в рамките на моето докторантско изследване, предложеният доклад разглежда понятието за еко-сумуд като репертоар от знания, културни ценности, инструменти и тактики, свързани със земята, разработени от жените в района. Еко-сумудът е ненасилствен инструмент за съпротива, позволил на жените в Масафер Ята да пресъздадат палестинските общности като място на противодействие на израелската хегемонна власт над земята на Палестина.