Когато миналото на града оживява в паметта на гражданите: случаят на постконфликтния градски контекст в Суричи, Диарбекир

През вековете градовете претърпяват диалектическо взаимодействие между разрушение и възстановяване, представляващо заплаха за техния обществено-пространствен и социално-политически характер и променя всекидневните практики на местните жители, заличавайки следите от миналото. Процесът на разрушаване често води до загуба на памет в градските пространства, тъй като градовете биват прекроявани, за да отразяват господстващите идеологии. Затова при възстановяването е наложително да се прилагат алтернативни методи, поставящи на преден план адекватни градоустройствени политики. Смята се, че уникалните социални, пространствени и архитектурни елементи, както и монументите, притежават автентична стойност, формираща градската идентичност и памет, свързвайки миналото и бъдещето на града. Свидетелствата и разказите играят решаваща роля за предаването на спомените на бъдещите поколения, както настояват изследователите на паметта.
Целта на това изследване е да разкрие елементите на идентичността на дадено място, формиращи паметта за него в разказите на местните жители. Изследването постига това, сравнявайки градската среда на квартала Суричи в Диарбекир преди и след разрушенията, предизвикани от конфликта през 2015 г. Резултатите от изследването са представени чрез карти на паметта, изготвени въз основа на разказите на месните жители и откроените в тях компонентите на идентичността на пейзажа на паметта на Суричи.
Изследването показва, че някои ключови характеристики (градини, традиционни дворове, градски порти и тесни калдъръмени улици), както и някои дейности (разходки край историческите стени и посещение на откритите пазари), играят важна роля за формирането на идентичността на Суричи. Възприемането на тези мнемонични елементи от местните жители се влияе от фактори като периода, в който са били жители на района, както и мястото им на раждане. Освен това след конфликта се наблюдава постепенна трансформация на историческата тъкан на квартала с по-широки улици, нови сгради и застрояване на терени, целящи привличането на капитали в града. Изследването завършва с обсъждане на процеса на разселване на местните жители след конфликтите.