Как да обсъждаме наследството при липсата на инвентар и музеи? Архивите и историческите реликви са проблем в Република Конго, тъй като са твърде редки, съхраняват се в европейски музеи и са преобладаващо колониални или неоколониални. Модерното вманиачаване в артефакти от миналото не е споделено нито от конгоанския народ, нито от държавата. В столицата Бразавил няма национален музей, нито пък какъвто и да е друг музей, а архивите на практика не съществуват. Това небрежно отношение към архивите има някои важни предимства. Разпиляната сценография на единствената сбирка на показ в националната защитена зона не може да скрие от посетителя или историка производството на наследство, неговата инсценировка, неговата априорна възстановка на историята и инструментализация от властите.
В доклада си ще опиша мавзолея, построен да приюти останките на изследователя и първи губернатор на Конго Пиер Саворнян дьо Браза. Мавзолеят изглежда служи като заместител на несъществуващия национален музей. Също така, накратко ще представя Бразавил, чието име отдава почит на колонизацията, тъй като, за разлика от Леополдвил, преименуван на Киншаса, все още носи името на първия си губернатор. Градът, улиците и паметниците му ще бъдат въобразени като изложби в един музей на открито, с коридори, посветени на големите герои на освобождението от колониализма в Африка. Същевременно, този своеобразен музей нарочно пренебрегва някои епизоди от миналото като например поредицата граждански войни през 90-те години и колониалното потисничество.
В период, белязан от зачестяващите призиви за връщане на африканските произведения на изкуството, съхранявани в европейски и американски музеи, мълчанието на Конго е анахронизъм. Въпреки това отказът на правителството, поддържано основно от френски интереси, да инвестира в опазването на своето местно и традиционно наследство, което остава на изследователя единствено френските архиви, е не просто израз на антидемократично желание да се запазят добрите отношения с Франция. То може да се разглежда и като ясно обезстойностяване на самото материално опазване на наследството в общества, сблъскващи се с ефимерността на материалните си блага така често, както с всекидневното спиране на тока. С риск да екзотизирам този опит, бих искала критично да обсъдя архивната треска, обхванала Запада, съпоставяйки я с условията в общества, където предците са почитани по други начини.