За по-малко от десет години понятието „пропаганда“ придоби огромна популярност в България. Все по-често се използва за обяснение на политическите възгледи на обществото и за да се приписват причини за действията или бездействията на различни социални групи. Освен обект на мащабни експертни изследвания, „пропагандата“ е повод за избухване на истинска морална паника у онези, които тук ще наричам „либералната общност“. Пропагандата се присъединява към цял набор от свързани думи като „пост-истина“, „фалшиви новини“, „дезинформация“ и „хибридна война“, които от 2010 г. насам станаха актуални на Запад и отвъд. Все пак значенията и въображенията, влагани в термина „пропаганда“ в български контекст, и особено в „руската пропаганда“, се открояват по своята интензивност и местни специфики, което ги превръща в полезен инструмент за социален анализ. За пропаганда най-много говорят българи със силно прозападна нагласа, по-висока степен на политическа мобилизация и самопровъзгласена „демократична“ или „либерална“ политическа идентичност. Членовете на тази либерална общност често изказват на глас възгледите си по актуалните политически събития, особено в социалните медии. Тази група се отличава с интензивна циркулация на вътрешногруповия си дискурс, която от една страна обогатява дискурса, а от друга уеднаквява важни негови аспекти, правейки го наистина споделен. Проучването изследва популярните (неекспертни) представи, влагани в ключовата дума „пропаганда“, чрез разглеждане на мобилизирането ѝ във Фейсбук (все още най-използваната платформа в България) от тази група – и особено от членовете ѝ, които Венков нарича „коментаторите-звезди“ на либералната общност.
Интересите на Никола Венков са свързани с развитието на дискурсната теория на Лакло, като той я прилага, за да разбере властта и маргинализацията, механиката на политиката и съжителството в града, а напоследък и новите политически форми и пропагандата. Сред предишните му публикации са „Towards a Theory of Conspiracy Narratives“ (2017), „Assembling the Post-Socialist Marketplace“ (2018) и „Conviviality vs. Politics of Coexistence: Going Beyond the Global North“ (2019).