Хълмовете на Палестина са покрити с гори от алепски бор, сред които надничат редове опунции. Въпреки че тези гледки могат да се слеят с ландшафта докато карате кола, в тях е вградено бавното насилие, причинено от десетилетия ционистки заселнически колониализъм.
Еврейският национален фонд интродуцира алепския бор в Палестина като част от целенасочена стратегия по залесяване след Накбата от 1948 г. и така материализира въобразявания „библейски“ пейзаж, населен с европеизирани гори. Този бор, възхваляван от ботаниците ционисти заради правия си ствол, е избран, за да преобрази предполагаемо „дефектния“ пейзаж: полусферичната му корона служи като маска, прикриваща останките от разрушените палестински села зад залесяването. Неслучайно опунциите растат по тези места. Засадени от палестинците като живи плетове, които да очертават границите между селата, днес те имат важно културно и политическо значение. Позната като сабр (صبر) на арабски, което означава търпение, кактусовата смокиня изниква повторно сред руините от Накбата от 1948 г. и представлява едно от малкото останали наследства на един народ, принудително изкоренен от земите на своите предци – символ на неговата издръжливост и устойчивост.
Сред продължаващия геноцид и екоцид в Газа, при който палестинците биват подложени на систематично насилие и изселване в най-бруталните им проявления, земята остава най-важният залог в борбата им срещу ционисткия заселнически колониализъм. В презентацията си Ариж Ашхаб ще ползва изследването за магистърската ѝ теза с колектива Al-Wah’at, за да освети ролята на дърветата като катализатори на съпротивата и възстановяването. Фокусирайки се върху ландшафта от борови гори и живи плетове от кактуси, тя ще разгледа разноликите взаимоотношения между палестинците и тези растения. Те оспорват колониалните практики, превръщащи екологията в оръдие за лишаване от собственост и за упражняване на господство, а в същото време преодоляват идеализираните концепции за природата като пасивна и отделна Другост.