Този доклад черпи от две скорошни проучвания на терен, проведени в окупираните палестински територии (ОПТ) на пресечната точка между изследване и професионална практика. Едното беше проведено с палестинско семейство, живеещо и работещо във ферма в рамките на проект за защитно присъствие, а другото – в израелска правозащитна организация, работеща с бедуински общности. Тези теренни проучвания се допълват от изследване и анализ на криптирани групи за комуникация, използвани за всекидневна документация на актове на насилие, инциденти със сигурността и ограничавания на придвижването.
От тази ситуирана перспектива базираният в практиката подход към секуритизацията се разглежда не като набор от абстрактни технологии, а като обживян пространствен и политически режим, организиращ мобилности, афекти и йерархии на живота (Mbembe, 2020).
ОПТ могат да се мислят като поле за комплексно тестване на практики по секуритизация (Weizman, 2007), вградени в по-дълги исторически траектории на пространствен контрол и териториално управление. В този контекст, държавният и военнят апарат се сливат с хетерогенни заселнически групи, някои от тях организирани като паравоенни формации, което води до непреки форми на управление чрез принуда, поддържащи колониални логики на териториален контрол. Вместо да хомогенизира актьорите или практиките, този доклад разглежда как въпросните хетерогенни модалности на секуритизацията се пресичат на терен.
Палестинските тела са изложени по структурно диференциран начин на наблюдение и насилие, но остават централни актьори в практиките на бдителност, документация и всекидневна адаптация, които действат вътре в, срещу, и чрез всекидневните режими на секуритизация, създавайки и разпространявайки ситуирано знание за територията. Местните и международни актьори, ангажирани със защитното присъствие, съответно са изложени на сплашване, нараняване и заплахи, и заемат амбивалетна позиция едновременно на удържащо средство и на мишени. Заедно тези въплътени и релационни практики разкриват как агресивната секуритизация не само произвежда доминация, но и пространства на напрежение и адаптиране, в които актьорите се стремят да смекчат риска и да възстановят някакви минимални, крехки форми на всекидневна сигурност, като частично отклоняват и преработват самите логики на секуритизацията.
Докладът обхваща секуритизацията като пространствено насилие, наблюдението като производство на заподозрени тела, и нормализацията на изключението като обичаен начин за управление на територии. Поставя акцент върху начините, по които възникват напрежения посредством конкретни практики на присъствие, документация и защита.
Албан Буриел е изследовател-практик, специализирал се в изкуство, образование и обучение в контексти на конфликт и насилие. Тя провежда етнографски изследвания на терен в пресечната точка между защитно присъствие, секуритизация и териториална трансформация, като има опит в палестинските територии и други повлияни от конфликти среди.