След Първата световна война Близкият изток преживява дълбока политическа трансформация. Цялата територия на пост-османския Близък Изток – от Турция до Палестина, от Сирия до Ирак – попада под европейска колониална окупация, което от своя страна предизвиква продължителна антиколониална съпротива. Успоредно с това, повлияни от Октомврийската революция в бившата Руска империя, в региона започват да се формират комунистически групи, обединяващи теми за социалното и националното освободително движение. В този контекст британската и френската империи предприемат редица мерки срещу революционните движения в региона – от нови гранични режими и паспортни правила до иновативни методи за събиране на разузнавателна информация. Този доклад разглежда възникването на революционната политика в Близкия изток след Първата световна война и появата на нови колониални методи за наблюдение в големите градски центрове в целия регион, като взаимно засилващи се процеси.
Бурак Саим е научен сътрудник по програмата „Ambizione“ на Швейцарския национален научен фонд (SNSF) и ръководител на проекта „Антиколониален интернационализъм в Близкия изток между двете световни войни“ към Университета в Базел.