За да разберем как обществените пазари в България западнаха е необходимо да помислим как хората са ограничени в определени икономически ниши, социални среди и пространства в града. (Въз)производството на градските неравенства има много лица. Тук ще се опитам да проследя как те придобиват пространствено измерение в географията на предлагането на прясна храна и плодове и зеленчуци. Ще покажа как хората, практиките, продуктите, местата и възприятията биват непрекъснато сортирани, за да произведат пространствени модели на неравенство в града. Ще се фокусирам върху широкообхватното въздействие на една-единствена мярка, прокарана от софийските политици през 2006 г., която въведе режим на постоянно остокостяване на обществените пазари.