На 23 януари 2026 г. градският съд на Тбилиси изпрати в ареста петима активисти за протестиране на тротоара. Този момент е етнографски подстъп към по-широкото, исторически сложно поле на градския и териториален протест в Грузия, оформен от пост-социалистическа трансформация, неолиберално развитие и ескалираща секуритизация на всекидневния живот.
Черпейки от дългосрочно качествено изследване на градския протест, докладът ситуира по-ранните мобилизации около публичното пространство, наследството и градското развитие, в контекста на режими на неформално управление и избирателна институционална отговорност. През този период протестът често е управляван чрез преговори, правна двусмисленост и символно осъвместяване, което позволява на протеста да продължава, без едрите предприемачески интереси да придобиват публична отчетност.
Поставяйки тези борби в диалог с по-скорошните протестни цикли – екологични мобилизации срещу добивната инфраструктура, трудови протести в моноиндустриални контексти, grassroots съпротива срещу териториална стоковизация, и продължителни след-изборни протести – докладът проследява настъпилата осезаема промяна в подхода на държавата към политическите спорове: протестът все повече се дефинира като проблем на сигурността, вместо като предявяване на политически искания. Създават се нови правни рамки, които ограничават правото на законно събиране; полицейската дейност става по-интензивна; инфраструктурите за наблюдение се разширяват; а срещите между държава и граждани се доминират от дискурси за обществен ред и национална сигурност. Всичко това реконфигурира днешното градско и териториално пространство. Докладът предлага антропологическа перспектива към начините, по които неравенствата, политическото участие и секуритизацията се изживяват и оспорват в пространството в съвременна Грузия.