Бедствие след бедствие (войни, пандемии и земетресения) по границата между Турция и Сирия показват колко овехтяла е идеята за националната държава. Но те разкриват също така маргиналните хора и общности, които при многократните им разселвания успяват да изградят мрежи за взаимопомощ, за да оцелеят. Тези усилия на местно ниво са пример за необходимостта, желанието и възможността за едно бъдеще отвъд потисническите системи, подхранващи се от кризите и разрушенията.
Мерве Бедир е архитект. Работата ѝ се фокусира върху инфраструктурите на гостоприемството и мобилността. Втора нейна линия на изследване е свързана с колективното осмисляне и въобразяване на пейзажа. Понастоящем преподава в École Polytechnique Fédérale de Lausanne-EPFL Architecture. Мерве е съосновател на Aformal Academy в района на делтата на река Джудзян, Kitchen Workshop в Газиантеп и Center for Spatial Justice в Истанбул. Има докторска степен от Технологичния университет в Делфт и бакалавърска степен от Близкоизточния технически университет в Анкара. Преди това е работила като асистент в Хонконгския университет, катедра Архитектура. Съпредседател на панела „Проектиране на партньорства за промяна“ на Обединената международна конференция на архитектите (2023 г.).