Какво смятаме за оспорвано наследство днес? Как да поставим наследството на следвоенното и постсоциалистическото изкуство в такъв контекст? Какви са спешните въпроси, когато обсъждаме оспорвани места на наследство в съвременна Европа? Трябва ли да поставяме политически етикети на модерността и модернизма? Как се различава социалистическата модерност от капиталистическата? А източната от западната? Има ли „черна“ модерност? А модерност на Глобалния Юг? Тези и много други въпроси обикновено са твърде спорни. Те винаги са съпроводени от постколониалния призрак на „Другия” и носят със себе си риска да се капсулираме в една периферна специфична балканска „Другост“.