В този доклад ще разгледам начините, по които секуритизацията на градските пространства се произвежда, налага и оспорва в днешна Сърбия по време на студентските протести (2024-2026 г.). Градското управление действа в една все по-авторитарна политическа среда, белязана от обща несигурност. Смъртоносното срутване на навеса на жп гарата в Нови Сад на 1. ноември 2024 г. изобличи опасната за живота системна корупция, довела до съсипването на публичната инфраструктура. Трагедията мотивира широко студентско и гражданско движение, придружено с интензификация на градската секуритизация. Репресиите приеха хибридни форми: координирани нападения от маскирани паравоенни формации, нападения с коли над протестиращите, създаване на паравоенния лагер „Ćacilend“ пред парламента като инструмент за сплашване и контрол на пространството, системно полицейско насилие, включващо извънредна употреба на сила, забранени технологии като акустични оръжия, и технологии за надзор като подслушване на телефони на протестиращи граждани. В отговор на тези репресии, движенията развиха практически форми на колективна самоотбрана, базирани върху взаимна подкрепа. Студенти в блокадата създадоха свои практики на самоотбрана. Вместо да действат като пазачи, те функционират като колективно избрани координатори, чиято легитимност идва от общото съгласие. Ветерани от войните се проявиха като защитници на протестиращите, по този начин разколебавайки моралната икономика, построена около наследството на войните от 1990-те. Мотоциклетисти и земеделци с трактори също допринесоха за пространствената защита. Групи от мотоциклетисти придружаваха шествията и предупреждаваха за опасности по маршрутите им, а трактори бяха разположени пред и отстрани на протестиращите, за да намалят опасността от нападения с превозни средства. Същевременно местни инициативи като Източносръбските рейнджъри в Хомольските планини организират доброволческа стража срещу деструктивните практики на корпоративните минни проекти. Тези практики не заменят конфликта, а са насочени към намаляване на уязвимостта. Самоотбраната тук произлиза от координацията, присъствието и споделената отговорност, вместо от централизиран авторитет.
Ана Виленица е доцент и научен сътрудник по етнология и антропология. Тя работи в Института по философия и социална теория към Белградския университет и сътрудничи със Сьодерторнския университет. Работи в полето на жилищното настаняване и градските борби, екстрактивизма и заграбването на земя, и социалните движения и градската съпротива.