Презентацията се занимава с терена на един съвременен индустриален парк в България, като изследва три различни гледни точки към територията, земята и пейзажа. Въпреки че термини като земя, територия, пространство или терен често се използват като взаимозаменяеми, в крайна сметка те са различни и трябва да бъдат концептуално разграничени, както твърди Джон Елдър. Отправната ми точка е описание на земята като индустриално териториално развитие, предизвикано от частната инициатива на компания за недвижими имоти. Визията на компанията за индустриална експанзия върху земеделски земи е осъществена с подкрепата на политици, финансови институции и консултанти. Бързото разрастване на глобалното индустриалиално пространство в региона на Пловдив поставя както предизвикателства, така и възможности за концептуализиране на връзката между глобалната инфраструктура и местната среда.
Втората част от изложението ми е посветена на особения терен на Индустриален парк Куклен. Тук концептуализирам земята като „отношение към собствеността, краен ресурс, който се разпределя и притежава, т.е. като политико-икономически въпрос“. Проследявам историята на собствеността, транзакциите и управлението на земята като ограничен ресурс, подчинен на конкурентния принцип. Докладът ми обаче не разглежда земята само в светлината на марксисткото разбиране на земята като стока в капиталистическото производство, а проследява и геоложката ѝ история, като анализира колективните трансформации на почвата и историческите пастирски практики, резултат от човешката дейност.
Третата част се концентрира върху ландшафта, създаден от спонтанните естествени реакции на почвата и контролирания дизайн на фабричното пространство. Тя има за цел да позиционира ландшафта на глобалните производствени пространства като основа за наблюдение на моделите на човешките и нечовешките съвкупности. Идеята е да се създаде феноменологично разбиране за начина, по който се формира ландшафтът, за да се даде възможност да се видят многовидови истории. По този начин изследването обрисува многопластова картина на специалната икономическа зона, оспорвайки схващането, че широкомащабните инфраструктурни пространства са изградени върху табула раса и се управляват само от господстващи икономически и политически логики.