Разрушаването на Генералния щаб в центъра на Белград по време на натовските бомбардировки през 1999 г. оставя траен отпечатък върху градския пейзаж, превръщайки се във физическа и символна следа от югославските войни от 90-те. След като е призната за защитен обект на културното наследство, статусът на сградата юридически не позволява нейното преустройство и я оставя развалина, неофициален паметник на бомбардировките. Днес сръбското правителство в синхрон с политиката на Доналд Тръмп обеща сградата на Джаред Къшнър, който възнамерява да я превърне в луксозен хотел и музей. Какво означава трансформацията на една сграда-мишена на НАТО в обект на американски инвестиции и в приватизиран монумент? Как това отразява по-широките процеси на следвоенно преустройство, при които глобалният капитал променя предназначението на руините, за да служат не на обществената памет, а на печалбата и политическото преустройство?
Докладът изследва пресечните точки на военното разрушение и капиталистическото преустройство, като показва как превръщането на държавен военен щаб във приватизирано луксозно пространство заличава и трансформира обществената памет, за да отговори на съвременните икономически и политически интереси. Проследявайки преплитането на военното унищожение, приватизацията и комерсиализацията на паметта, презентацията поставя Белград в по-широки дебати за войната, градските кризи и популистката политика на пространството през XXI век.
Астреа Николовска е научен сътрудник в проекта MEMPOP: Memory and Populism from Below. Завършила е Факултета по социология и социална антропология в Централноевропейския университет във Виена. Нейната дисертация „Към антропология на поражението: Сърбия в капана на бинарните разкази за извършители и жертви“ изследва как Сърбия изгражда политика на паметта, вкоренена в жертвеническата роля въпреки многобройните процеси на преходно правосъдие и доказателствата за военни престъпления. Основният ѝ изследователски акцент пада върху изследванията на идеологическия конфликт между либерализма и контралиберализма относно преходното правосъдие, като се стреми да покаже как трайното наследство от Студената война и разделението Изток / Запад продължават да структурират съвременната политика.