В края на 80-те години на XX в. Съветският съюз започва да се разпада. Появяват се взаимоизключващи се визии за постсъветските нации, които директно оспорват основанията на съветския национален федерализъм. В Грузинската ССР тези процеси имат значими последствия. Формалният край на СССР през 1991 г. отприщва сеизмични икономически, социални и геополитически трансформации, сред които се ражда постсъветска Грузия. Страната претърпява най-резкия относителен спад на жизнения стандарт и на БВП от всички републики в Съветския съюз. Грузия се превръща в бедна и наново перифериализирана страна, преминала през гражданска война, териториално разчленяване, етнонационални спорове и социален разпад. Упоритите социоикономически проблеми през 90-те отстъпват на Розовата революция от 2003 г., една от първите посткомунистически „цветни революции“. Новоовластените елити и техните съюзници в неправителствения сектор са идеологически отдадени на неолибералните икономически предписания и на атлантизма. Преследването на евентуално членство в НАТО и ЕС бива вписано в конституцията. Западните страни и международните финансови институции започват да упражняват несъразмерно политическо и икономическо влияние в Грузия.
В същото време антикомунистическата политика на паметта става централна за конструирането на националния проект на Грузия след 2003 г. Широкообхватните опити за изчистване на националната история от историята на Грузинската ССР (1921-1991) посредством разказа за „съветската окупация“ са ключови за дефинирането на европейската идентичност на Грузия, оправданието на радикалните неолиберални реформи, договарянето на отношенията с Руската федерация и обяснението на причините за тежкия социоикономически срив от 1990те, който остава без прецедент в историята на съвременна Грузия. Въпреки смяната на правителството през 2012 г. антикомунистическата политика на паметта господства и днес. В постсъветското Задкавказие изобщо историческата памет е ключова характеристика както на управлението, така и на конструирането на нацията. Националността и нейните граници се определят от гледна точка на специфични разкази за миналото, а материалните и политическите изражения (както и употреби) на тази история съставляват режима на национална памет. Този доклад ще се занимае с появата и установяването на грузинския антикомунистически режим на памет в контекста на постсъветската перифериализация на страната и неолибералното държавно строителство от 1992 г. насам. Докладът изследва и противоречието между Грузинската ССР като исторически период на национална консолидация, икономически растеж и относителна привилегия в рамките на СССР, от една страна, и водещата роля, която играе антисъветската политика на паметта в постсъветския период, от друга.