Градската политическа екология обикновено се фокусира върху идеите за „озеленяване на града“ и за освобождаване на екологични пространства, като напр. „герила земеделието“. Мъри Букчин е известен с аргументите си в полза на уплътняването на градската среда като социо-екологическо средство за политическо освобождение, избягващо обществено разкъсващото и алчно за земя разрастване на градските зони в предградията на САЩ и техните подражания другаде на Запад. Централно място заемат неравнопоставеността и дори конфликтите между центъра и периферията, при която прогресивните градски елити се развиват за сметка на или поне в противоречие с предполагаемата изостаналост на селските райони. Това се отразява и в анализа на размириците, при които недоволните селски работници се политизират и настройват революционно едва след като попаднат в гъсто населените градове. Така въпреки че насилието в градовете често (и с право) се разглежда като политически мотивирана форма на „урбицид“, то бива разграничено от други форми на масово насилие, като например паленето на маслинови дървета, които са форми на екоцид.
Това аналитично изолиране на градските пространства като места на политически прогрес, за разлика от аполитичната селска периферия, рискува да пренебрегне местната и глобалната взаимосвързаност на селските райони. То възпроизвежда проблематична бинарна система, отделяща градската социоприрода от метаболитно неотделимата от нея селска периферия. Първо, и двете са подложени на едни и същи широки глобални сили, напр. рентиерството на глобалния капитал и масовото насилие. Второ, макар че градът е център на търсенето, той е зависим и неотделим от селската инфраструктура и социоприрода, на които разчита, независимо дали става въпрос за водоснабдяването от реките, производството на храна или глобалните вериги за доставки за поддържане на цифровата инфраструктура. Трето, няма основание за политическо разделяне на отделни пространства на социално възпроизводство, а оттам и на политическа трансформация. Би било неразумно да търсим източниците на политическия прогрес единствено в градската среда. Използвайки примери от различни конфликтни среди, този доклад аргументира аналитично и политическо преодоляване на разделението град-село, с цел по-цялостно разбиране на социо-екологичните метаболизми в основата на насилствените конфликти, както и на потенциала за политическа трансформация.
Клеменс Хофман преподава международна политика в университета в Стърлинг. Научните му интереси включват политическата екология, както и политикономията и историческата социология на международните отношения. Понастоящем той работи по проект, изследващ геополитическата екология на Близкия изток и развиващ критическо и интердисциплинарно разбиране за отношенията природа-общество, фокусирайки се върху енергийния девелопментализъм и инфраструктурните проекти за декарбонизация като част от по-широк социално-екологичен метаболизъм. В Стърлинг той е съ-директор на изследователския клъстер „Екологична справедливост и нисковъглеродни преходи“ и на Центъра за околна среда, наследство и политика. Преди да пристигне в Шотландия Клеменс заема длъжности в Анкара и в университета в Съсекс, където получава и докторската си степен.