Градовете, приютяващи повече от половината от световното население, на теория могат да бъдат решение на климатичната криза, ако се управляват чрез приобщаваща урбанизация, способна да осигури източници на препитание и жилища и да поеме мигрантските потоци от селските райони към градовете, които продължават да характеризират моделите на глобална миграция. Етиопия е една от най-гъсто населените и най-малко урбанизирани страни в Африка, а столицата Адис Абеба е под натиска на бърза урбанизация. Преобладаващият вид урбанизация на градовете, в контекста на обезлюдяване в селските райони и експроприация на земята, използва разрушаването на жилища като инструмент за разчистване на бедняшки квартали и социално инженерство. Общественият договор, обещаващ жилище и препитание като основно право на всеки гражданин, който оформя революционния период на Адис Абеба, е заменен от ролята на пазара, като в процеса изчезва идеята за право на жилище. Не на последно място, мобилността бива все по-регулирана, за да не се допускат мигранти, категоризирани като нежелани.