От началото на капиталистическата трансформация на бивша Югославия и въвеждането на неолиберални реформи, социалното възпроизводство разчита все повече на милостта на пазара – от огъвкавяването на труда до остоковяването и пазаризирането на обществените стоки и услуги. Тези две трансформации и техните материални проявления продължават да водят до крайно неравенство, бедност и обезвластяване. За да се противопоставим на тези процеси и на хегемонните наративи са ни необходими нови политически решения, с които да подсигурим качеството и достъпността на обществените услуги, както и да гарантираме социално възпроизводство отвъд пазара. В центъра на тези прогресивни визии трябва да стоят качеството на работните места, добрите условия на труд и и новите политически решения, разработвани на местно, общинско управленско ниво.