Този доклад изследва понятийния и реторическия обрат в обществения дебат относно войните за статуи в Чехия след новото явление на движението „Животът на чернокожите има значение”. Непосредствено след убийството на Джордж Флойд през май 2020 г., пейзажът на водещите чешки медии претърпя значително умножаване на новините за актове на премахване, събаряне, интервенции, протести и други перформативни събития около паметници и статуи, поставени в обществени пространства. Местните медии разказваха за различни международни събития от този тип, основно отпращащи към Съединените щати и тяхната история с робството, както и към съвременните усилия да бъдат почетени жертвите на полицейското насилие, упражнено върху афроамериканските общности. В същото време две важни събития се състояха в столицата Прага.
През юни 2020 г. анонимен активист написа „Животът на чернокожите има значение. Чърчил е расист“ на статуята на Уинстън Чърчил. Графитът беше незабавно премахнат и само няколко фотографии документираха сцената след интервенцията. Така за пръв път чешкото обществено градско пространство преживя активистка интервенция, вдъхновена от програма за расова справедливост, усвоена от чужбина (въпреки дългата история на системна дискриминация спрямо ромските общности в Чехия). Само два месеца по-рано, през април 2020 г., дългата протестна история около статуята на руския генерал Иван Степанович Конев приключи с официалното ѝ премахване от Пражката община. Преди този заключителен акт, статуята се беше установила като място на чести анонимни активистки намеси (обикновено имащи за резултат изписването на различни лозунги, напомнящи за мрачната военна кариера на генерала, със спрей върху статуята), протести на опоненти и поддръжници на статуята (профилиращи се като опоненти и поддръжници на руската политика от миналото и настоящето и нейното международно културно влияние), както и официални актове на местните власти в защита на паметника от други намеси (напр. покриване на статуята и инсталиране на информационна табела). Премахването на статуята на Конев се превърна в образцов акт на декомунизация на общественото пространство, в първия такъв през XXI в., дебатиран така разгорещено, сякаш периодът на Прехода едва започва.
Докладът съпоставя тези две перформативни обществени събития, първо анализирайки медийното им отразяване и рамкиране за чешката публика. След това, той разглежда дигиталните дебати сред читателите на анализираните статии, за да научи как самата публика рамкира събитията. Докладът твърди, че възникването на движението „Животът на чернокожите има значение“ (както и на други движения за социална справедливост, особено „Деколонизирай това място“) значително изменя разбирането за днешните битки за паметта и войни за паметници, протичащи в постсоциалистически контекст. Той показва и обяснява как постколониалното понятие за деоколониалност бива усвоено и използвано в постсоциалистическия дискурс на декомунизацията, което позволява на тези две исторически и политически различни формации да се проникнат взаимно, създавайки особена хибридна формация на „репаративна повтаряема история на жертвеност“. Чертите и комуникационните стратегии на последната са описани на фона на надигането на илиберализма, етнонационализма и популизма.