Съвременната секуритизация на градовете е неразривно свързана с възникването на националната държава. Градовете се охраняват в името на своите граждани, а понятието „гражданин“ все повече се препокрива с понятието за етнически обособена доминираща нация, на която принадлежи държавата. От възникването на националната държава, хората извън тези препокриващи се категории са изправени пред избор: или да настояват за своя собствена държава за своя народ, в която да развият собствени системи за сигурност, или да отхвърлят логиката на разделението на държавите между народите и по този начин да отхвърлят логиката, върху която се основава секуритизацията. Сред европейските еврейски движения ционизмът избира първия от двата пътя и днес сигурността на официално признатите еврейски общности разчита на секуритизация, съчетана с нарастващ антагонизъм, който от своя страна оправдава нейното задълбочаване. В тази работа ще разгледам втория път: как едно алтернативно течение в еврейската култура, както в миналото, така и днес, настоява за необходимостта от диаспората.Спирам се на съвременните еврейски движения в Централна и Източна Европа, които черпят вдъхновение от историческите алтернативи на ционизма и развиват идеята за диаспора, която – както подсказва гръцката ѝ етимология – прораства навсякъде, където семето ѝ (spor-) се разпръсква (dia-). Това означава разработване както на понятийни, така и на практически инструменти за живот в диаспорен формат, който не е обвързан с отдалечена държава, а се развива с поглед към бъдещето. Това се постига чрез политически прояви на солидарност, както и чрез културни и социални практики, които превръщат пространствата на европейските градове в места за диаспорите – места, които не са ограничени от бариери, а се определят от критичното и съпротивително взаимодействие с доминиращите дискурси за националността, гражданството и държавността.
Джо Грим Файнберг е изследовател в Института по философия към Чешката академия на науките, където се занимава с изследване на политическата субективност и въпросите на интернационализма в историята на Централна и Източна Европа. Освен на редица научни трудове, той е и автор на пиеса за празника Пурим, озаглавена „Свитъкът на отрепките на Персия“, както и на политико-поетичната „Декларация за независимост на диаспората“.