„Как можеш да пишеш за сгради, за къщи, за обмислени планове и изчистени детайли, когато градове се изравняват със земята в реално време?“, пише през март 2024 г. архитектурният критик на „Файненшъл Таймс“ Едуин Хийткот. Той беше сред малцината представители на тази сфера, публично изразили ужаса си от гледката на пълното разрушаване на градската тъкан, разгръщащо се в Газа. Статията му се появи в популярното онлайн списание за архитектура „Dezeen“ и коментарите към нея бяха изключени „поради чувствителния характер на темата“.
Урбицидът действително е деликатна тема, не по-малко показателна за провала ни като общества от геноцида. Убийството на един град засяга всички нас – бавно или драстично деградира градската среда, унищожава общностите и вярата в човечеството, но и самия смисъл на нашата професия. Дали в Бахмут или Газа, в Бейрут или Сараево, в Белфаст или Бронкс през 70-те години на ХХ век – тези руинирани пейзажи и градове от прах трябва да накарат архитектурата да реагира и да се промени. Но дали успяват?
Историк, теоретик и архитектурен критик, Анета Василева специализира в областта на следвоенната архитектура и опазването на архитектурното наследство и преподава в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ. Тя е съосновател на WhAT Association, GRADOSCOPE и Фондация „Ново архитектурно наследство“ и е член на ИКОМОС България, ДОКОМОМО България и Международния научен комитет „Образование и обучение“ на DOCOMOMO International. Последната ѝ книга, „Kicked a Building Lately?“* Архитектурната критика след дигиталната революция”, излезе през 2024 г. (София: Кралица Маб).