Левите движения, нароили се в Западна Европа през 2010 г., като Непокорна Франция, испанската Подемос и британските лейбъристи (под ръководството на Корбин), се надяваха да използват набраната инерция за преодоляване на структурните неравенства, възникнали в резултат на десетилетия неолиберални икономически политики. Те обединяваха два предимно градски електората: прогресивната средна класа и етнически разнообразната работническа класа, дълго пренебрегвана от мейнстрийм политиката. Анализът тук обаче показва как обичайната политика (и особено икономическите дебати) систематично биваше измествана от метаполитически спорове, най-вече от т.нар. антисемитски скандал през периода 2018-19 г., в който опозиционната Лейбъристка партия беше близо до вземане на властта. „Метаполитически“ тук се отнася до дискурса за това кой се счита за легитимен или достоен да участва в политиката и потенциално да управлява. Метаполитиката наказва субектите си два пъти: първо, като фокусира вниманието върху характеристиките на политическото движение, считани за проблематични („популистко“/„проруско“/„антисемитско“) от онези, които разполагат с ресурсите да рамкират дебата, и второ, като не обръща внимание на действителната им политическа програма („преразпределение“/„климатична справедливост“).
Към днешна дата тази стратегия за сдържане на левицата изглежда работи: в нито една западноевропейска държава, с изключение на Гърция, лява партия не е идвала на власт с обещание за борба с икономическата несправедливост. Въпреки това 2010 г. промени политическия пейзаж по начин, който елитите не могат да пренебрегнат. Така например анализът на последвалите общи избори във Великобритания през 2024 г. разкрива, че пукнатините, появили се в следствие от възхода на левицата, така и от нейното квазиавторитарно удържане, остават широко отворени. Левите обществени групи, социализирани през годините след 2010., ще продължат да представляват значителна заплаха за неолибералния консенсус на мейнстрийм политиката и през идните години.
Джеймс Доусън е главен асистент по политология в Университета на Ковънтри, Англия. Академичните му изследвания се фокусират основно върху идеологическия проект на либералната демократизация в Централна и Източна Европа и това как той оформя както политиките на елитите, така и всекидневния живот на гражданите.