Продължителното насилие оставя рани както върху телата на хората, така и върху средата, в която се случва, независимо дали тя е селска или градска. Тези рани, въпреки че не биват лекувани, дават богата възможност да се търси живот отвъд безспорното страдание, причинено от политическото насилие. Раните мотивират за действие; те изискват грижа и внимание. Съответно те стават и места за практики на грижата.
В този доклад разглеждам как в контекста на въоръжен конфликт и война се създава география, която едновременно обхваща пространства на ужас и страдание, както и пространства на солидарност и социална съпротива. Тези пространства съответно представляват сложни мрежи от смъртоносни и удържащи живота практики. Ще се фокусирам върху удържащите живота практики и колективната грижа, които са неотделимо свързани с пространството и създаването на пространства. Целта ми е да осветля как хората и земята взаимно се оформят, разкривайки граматика, която артикулира континуума на живот и смърт насред войната чрез неизлекуваните рани, продължаващи да съществуват както върху индивидите, така и върху тяхната среда. Наблюденията и аргументите ми се основават върху две етнографски изследвания, свързани с колумбийския въоръжен конфликт: едното, съсредоточено върху съдебно-медицински практики по идентификация на жертви, а другото – върху усилията на семействата на жертвите да търсят изчезналите.
Мария Фернанда Оларте-Сиера е медицински антрополог и антрополог на науката. Изследователските ѝ практики са базирани върху феминистки и деколониални етнографски методи.