Накба бележи прекъсването на устойчивата връзка, която по-голямата част от палестинския народ е имал със своята земя. Оттогава насам насилствената урбанизация се превръща в инструмент за по-нататъшното лишаване на палестинците от земята им. Израелските колониални политики и практики ограничават развитието на селските райони, за да пренаселят палестинските градове и бежанските лагери с палестински тела. Сегашният етап на израелската некрополитическа заселническа колониална елиминация се характеризира с безпрецедентен урбицид, съчетан с продължаващия геноцид в Газа. Макар и в много по-малък мащаб, разрушаването на палестинските градски пространства от страна на Израел обхвана и Западния бряг, предимно бежанските лагери. Унищожаването на палестинските градски пространства руши всекидневието там и цели да улесни масовото обезправяване на палестинците, особено в ивицата Газа. Настоящото преструктуриране на палестинските пространства от Израел и произтичащото от това унищожение на околната среда възпроизвеждат палестинското пространство на живот и съществуване в света като зони на бавно и постепенно жертвоприношение. Въпреки че тези зони представляват гранични пространства между живота и смъртта, палестинците са успели да издълбаят в тях ниши на екосоциална съпротива в рамките на своята антиколониална борба. Чрез народната съпротива и всекидневните практики на еко-сумуд (еко-непоколебимост) палестинците демонстрират оптимистичен опит за прекъсване на бинарната опозиция на живот и смърт на израелската некрополитика. На фона на нарастващото всемогъщество на израелското насилие възникват два въпроса: Какви пространства за съпротива, ако изобщо има такива, са останали за палестинците? Каква е ролята на селските райони, разположени извън градските пространства, за въплъщаване на екосоциалната съпротива в диалектическа връзка с пространствата на принудителна урбанизация?
Манал Шкаир е климатична активистка и изследователка от Палестина. Тя е докторантка по социология в университета Куин Маргарет в Единбург (Шотландия), където преподава социология, феминистка теория, критически педагогики и деколониална теория. В дисертацията си Манал разглежда ролята на палестинските жени-полуномади в Масафер Ята (Южна Палестина) в съпротивата им срещу заселническо-колониалното обезправяване, стоварено върху тях от Израел. Шкаир пише също така за екологичния колониализъм на Израел и палестинската съпротива срещу него от ъгъла на социалните изследвания на пола.