След въвеждането на мобилното банкиране в Кения през 2007 г., Найроби се превърна в глобален хъб за финансови технологии, където избуяха множество финансови пилотни проекти, насочени към всички отрасли на градския живот, от смарт устройства за закупуване на питейна вода до неформални логистически системи. Но дигиталното усилване на паричните единици – все по-значително с напредъка на stablecoins – повдига сериозни въпроси за стойността на парите.
Този доклад разглежда техно-политиката на лицензирането в Кения, включително рационализациите, използвани от държавата за оправдаване на рисковете, идващи от финансови технологии, работещи на ръба на законното и в контактната зона с уязвими и маргинализирани градски системи. Лицензите служат като ключови инструменти за разграничаване на легитимната иновация от измамата, въз основа както на историческия опит с провали, така и на възникващите заплахи. Там, където липсват формални рамки, регулаторните цедки осигуряват контролирана, експериментална покрайнина на закона.
В крайна сметка тези системи за лицензиране са държавнически инструменти. Чрез употреба на понятия за „сигурност“ и „почтеност“, държавата активно улеснява спекулативния проект на финансовите технологии. Въпреки че са често пренебрегвани в географските дебати за смарт градове, лицензите носят важен поглед върху рационалностите на риска и преразпределението, произтичащи от „смарт“ технологиите. Те разкриват начините, по които държавата не само регулира, а активно участва в несигурността, създадена от високотехнологичната финансиализация.
Андреа Полио е географ, работещ в Политехническия унивеситет в Торино и в African Centre for Cities, Кейптаун.