Петкова разглежда как съвременното градско насилие се води посредством политика, документация и мълчание. Опирайки се на личен опит с ромската общност в Захарна фабрика, София, тя проследява как институционалното насилие – принудителни изселвания, липса на местожителство, съучастие на полицията в сивата икономика и отказ за издаване на важни документи – превръща бедността в постоянен статус. Тези гета, възникнали вследствие на изтриването на традиционния ромски начин на живот, са обект на бавна, бюрократична война, която в крайна сметка води до етническо прочистване, оправдано чрез представянето на бедността като културна характеристика.
Мартина Петкова е писател и консултант. В момента консултира Pixar по теми, свързани с ромската култура, заедно с партньора си, както и работи като консултант в ООН.