В центъра на градските неравенства стоят жилищните такива и определят кой всъщност може да живее в града. Този сектор изисква огромни капиталови инвестиции и дългосрочна перспектива. Заради това, правителствата са се оттеглили от подсигуряването на жилища през последните десетилетия, а неравенствата са се влошили. Из цяла Източна Европа правителствата са прехвърлили отговорността за справянето с последствията от жилищните неравенства върху общините. В момента големият въпрос е дали може да си представим и разработим нови форми на предоставяне на достъпни жилища в региона. Могат ли инициативи отдолу (от неформални такива до новите типове жилищни кооперативи) и нови общински жилищни програми да придобият по-голям мащаб и да си сътрудничат? Ще говоря за опита на Жилищната мрежа МОБА и на Periféria Center с участието им в няколко общински жилищни проекти в Унгария.