Ционистката колонизация на Палестина рядко се анализира като форма на колониално извличане на ресурси. Но когато се вгледаме в скритата история на добива на крайбрежен пясък, този аспект от ционисткия проект става невъзможен за пренебрегване. От 1920-те до забраната през 1964 г., над 10 милиона кубични метра крайбрежен пясък (наричан още zifzif) са извлечени от палестинските плажове, най-вече в подкрепа на ционистки строителни проекти. Това води до значителни екологични щети и променя формата и топографията на плажовете – ефекти, които още са видими и имат последствия десетилетия по-късно. Докладът ми изследва политическата икономия на добива на крайбрежен пясък в Палестина и как пясъкът исторически бива стоковизиран; политическите борби, съпътстващи този процес; и използваните културни и икономически оправдания. Тезата ми е, че добивът на пясък улеснява развитието на еврейски циментови селища и урбанизация, постепенното завладяване на некултивирани земи по крайбрежието, и интеграцията на еврейски мигранти в пазара на труда. Същевременно добивът на пясък променя демографския състав на крайбрежните градове и привлича хиляди палестински и непалестински работници към крайбрежните зони от Газа до Рас ан-Накура. Показвам как след Катастрофата от 1948 г. (Накба) добивът на пясък осигурява финансова основа за превземането на палестински крайбрежни земи и създаването на заселнически колонии. Въпреки доказаните и видими щети причинени от това, финансовата и политическа сила на индустрията се оказва много трудна за удържане. Регулацията ѝ през 1960-те съответно е една от най-горчивите вътрешни борби на еврейската държава от първите ѝ десетилетия.
Дотан Халеви е историк на днешния Близък Изток и старши лектор в Департамента по близкоизточни и африкански изследвания в Тел-Авивския университет. Той е един от съставителите на Israel’s Heterotopia: Gaza in Israeli Politics and Culture (Гама, 2023). Първата му монография, Stripped: A Modern History of the Gaza Borderland, предстои да бъде издадена от Stanford University Press.