Какво искат спартакистите?

Роза Люксембург

Програмният текст на Роза Люксембург излиза на 14 декември 1918 в бр. 29 на в-к „Червено знаме” (Роте Фане) — изданието на радикалния социалистически антивоенен съюз „Спартак”, отделил се от Германската социалдемократическа партия през 1914 г, когато социалдемократите подкрепят участието на Германия в Първата световна война. Скоро след неговото публикуване, текстът бива приет като програма на съюза „Спартак”, а той се трансформира в новоучредена Комунистическа партия на Германия. На 5 януари, след седмици улични боеве и в условията на обща стачка, избухва Спартакисткото въстание, поставило си за задача въвеждането на социалистически обществени отношения в Германия. Роза Люксембург и Карл Либкнехт го подкрепят и заради своето водачество биват пленени и убити от паравоенни части на 15 януари 1919 г. 

На български език програмата на спартакистите е преведена бързо: излиза още през 1919 г. като книжка №16 от поредицата „Комунистическа агитационна библиотека”, издавана в София от БКП (тесни социалисти). Това свидетелства както за силния интерес към събитията в Германия, така и за интензивния работническо-организационен живот в България, по това време също съсипана от Първата световна война. Публикуваме текста с нужното осъвременяване на правописа и на някои словоупотреби. Преводач и автор в изданието не са посочени.

I

На 9 ноември 1918 г. работниците и войниците сринаха стария режим в Германия. На бойните полета във Франция се разби кървавото безумие за световно господство па пруската сабя. Престъпната банда, която запали световния пожар и хвърли Германия в море от кърви, изпя своята песен. Народът, който лъган и мамен цели четири години в служба на Молоха бе забравил своя дълг към културата, своето чувство на чест и човещина, народът, който безропотно търпеше да злоупотребяват с него за най-позорните дела, се събуди от четиригодишното си вцепенение и се видя: на ръба на пропастта.

На 9 ноември германският пролетариат се надигна, за да отхвърли позорното иго. Династията на Хохенцолерните беше изгонена; избраха се работнически и войнишки съвети.

Ала Хохенцолерните не бяха друго, освен изпълнителни органи на империалистическата буржоазия и на земевладелската аристокрация (юнкерството). Буржоазното класово господство: ето истинският виновник за световната война в Германия и Франция, в Русия и  Англия, в Европа и Америка. Капиталистите от всички страни: ето истинските причинители на касапницата между народите. Интернационалният капитал: ето ненаситният Ваал, в чиято кървава паст бяха принесени, още топли,  милиони и милиони човешки жертви.

Световната война постави обществото пред алтернативата: или продължаване на капитализма, нови войни и най-скорошна погибел в хаос и анархия — или премахване на капиталистическата експлоатация.

С изхода на световната война класовото господство на буржоазията изгуби правото си на съществуване. То вече не е в състояние да извади обществото от ужасния икономически крах, който империалистическата оргия остави след себе си.

Средства за производство бяха унищожени в чудовищни размери. Милиони работни сили, най-добрата и най-способна част от работническата класа,  бяха избити. Зиналата страшна мизерия на безработицата посреща останалите живи при завръщането им в домовете. Глад и болести заллашват да унищожат от корен народната сила. Финансовият банкрут на държавата вследствие на колосалното бреме на военните заеми е непредотвратим.

От този кървав възел, от тази зинала бездна няма друга помощ, няма друг изход, няма друго спасение, освен социализма. Само световната революция на пролетариата може да внесе ред в този хаос, да даде работа и хляб на всички, да тури край на взаимното разкъсване и избиване на народите. Само тя може да даде мир, свобода и истинска култура на измъченото човечество. Долу наемната система! Ето лозунга днес. Наемният труд и класовото господство трябва да бъдат заменени от задружния труд. Средствата за труда требва да престанат да бъдат монопол на една класа, те трябва да станат общо владение на всички. Да няма вече експлоататори и експлоатирани! Уреждане на производството и разпределение на продуктите в интерес на обществения колектив. Премахване както на днешния начин на производство, който е просто експлоатация и грабеж, така и на днешната търговия, която е просто измама.

Вместо работодателите и техните наемни роби: свободни другари по труд! Трудът: за никого мъчение, за всекиго дълг! Достойно човешко съществуване за всекиго, който изпълнява своя дълг към обществото. Гладът да не бъде вече проклятие за работника, а за безделника!

Само в такова общество ще бъдат изкоренени омразата и подчинението между народите. Само когато такова общество се осъществи, Земята няма да бъде вече сквернена с човекоубийства. Едва тогава ще можем да кажем:

Тази война беше последната!

В този час социализмът е едничката спасителна котва за човечеството. Над рухващите стени капиталистическото общество паламтят като като огнен менетекел думите на Комунистическия манифест:

Социализъм или варварство!

II

Осъществяването иа социалистическия обществен строй е най-огромната задача, която се е падала на някоя класа и революция в световната история. Тази задача изисква пълното преизграждане на държавата и пълното преобразуване на икономическите и социалните основи на обществото.

Това преизграждане и преобразуване не могат да се декретират от някаква администртивна власт, комисия или парламент: те могат да се извършат единствено от самите народни маси.

Във всички досегашни революции едно малко малцинство от народа е ръководило революционната борба и ѝ е давало цел и насока; масата то е използвало само като оръдие, за да увенчае с победа собствените си интереси, интересите на това малцинство. Социалистическата революция е първата, която може да извоюва своята победа само чрез дейността и в интерес на голямото мнозинство на трудещите се.

Пролетарските маси са призвани не само да дадат с ясно съзнание цели и насока из революцията. Те трябва сами,  чрез собствена активност, да прокарат стъпка по стъпка социализма в живота.

Същността на социалистическото общество се състои в това, че широките трудови маси престават да бъдат управлявани, напротив — самите те ще живеят целия политически и стопански живот и ще го ръководят съзнателно и при свободно самоопределение.

Ето защо пролетарските маси трябва да заменят със собствените си класови органи — работническите и войнишки съвети — досегашните органи на буржоазното класово господство от най-високия връх на държавата до най-малката община: имперските съвети, парламентите, общинските съвети, да завземат всички постове, да надзирават всички функции, да измерват всички държавни нужди от гледището на  собствените си класови интереси и на социалистическите задачи. Дейността на народните маси и техните органи — работническите и войнишки съвети — ще може да изпълни държавата със социалистически дух само чрез тяхното постоянно, живо взаимдействие.

Икономическото преобразуване може също така да бъде извършено само като процес, носител на който е пролетарската масова акция. Голите декрети на върховните революционни власти за социализация сами по себе си са празна дума. Само работничеството, със своето собствено дело, може да направи словото плът. В упорита схватка с капитала, рамо до рамо във всяко предприятие, с непосредствен масов натиск, със стачки, със създаването на постоянни представителни органи, работниците могат да вземат във свои ръце контрола над производството, а най-сетне — и фактическото му ръководство.

От мъртви машини, които капиталистът поставя в производствения процес, пролетарските маси трябва да се научат да станат мислещи, свободни, самостояттелни ръководители на този процес. Те трябва да придобият чувството за отговорност на действащи членове на колетива, който е единственият собственик на цялото обществено богатство. Те трябва да развият прилежност без господарския камшик, най-висока производителност без капиталистическите надзиратели, дисциплина без хомот и ред без господство. Най-високият идеализъм в интерес на колектива, най-стегнатата дисциплина и истинското гражданско чувство на масите са моралните устои на социалистическото общество така, както тъпостта, егоизмът и корупцията са моралните устои на капиталистическото.

Всички тези социалистически граждански добродетели, заедно със знанията и способностите за ръководство на социалистическите предприятия, работническите маси ще могат да придобият само чрез собствената си активност, чрез собствения опит.

Пълното социализиране на обществото ще може да се осъществи само с упорита неуморна борба на работническите маси навред, където трудът и капиталът, народът и буржоазното класово господство се сблъскват лице в лице. Освобождението на работническата класа трябва да бъде дело на самата работническа класа.

III

В буржоазните революции кървопролитията, терорът, политическите убийства бяха необходимо оръжие в ръцете на надигналите се класи.

За своите цели пролетарската революция не се нуждае от терор: тя ненавижда и се отвращава от убийствата. Тя не се нуждае от тези средства за борба, защото се бори не против индивиди, а против институции, защото тя не излиза на арената с наивни илюзии, та да си отмъщава с кръв за разочарованията. Тя не е отчаян опит на някакво малцинство със сила да устрои света по своя идеал, а е дело на огромните, милионни народни маси, призвани да изпълнят историческата си мисия и да превърнат историческата необходимост в действителност.

Но пролетарската революция е в същото време погребалният звън за робството и потисничеството. Ето защо против пролетарската революция се опълчват за борба на живот и смърт обединени всички капиталисти, земевладелци, дребни буржоа, офицери, всички смукачи и паразити, които живеят от експлоатацията и класовото господство.

Безумие е да се мисли, че капиталистите ще се подчинят доброволно на социалистическото решение на едно народно събрание, че те спокойно ще се откажат от владението, от печалбата, от привилегията на експлоатацията. Всички господстващи класи са се борили до край с най-упорита енергия за запазване на своите привилегии. Римските патриции и средновековните феодали, английските роялисти и американските робовладелци, влашките боляри и лионските коприно-фабриканти — всички те са проливали реки от кръв, газили са през трупове, устройвали са убийства и пожари, предизвиквали са граждански войни и са вършили държавни измени, за да бранят своите привилегии и власт.

Империалистическата капиталистическа класа, като последна издънка на експлоататорството, по бруталност, неприкрит цинизъм и низост надмина всички свои предшественици. Тя ще защитава своята светая светих — своята печалба и експлоататорските си привилегии — със зъби и нокти, с онези методи на настървена злост, които тя прилагаше в цялата история на колониалната политика и в последната световна война. Тя ще пусне в движение небето и ада против пролетариата. Ще мобилизира селяните против градовете, ще насъсква несъзнателните работнически слоеве против социалистическия авангард, ще устройва кланета с офицерите, ще се старае да парализира с хиляди средства на пасивна съпротива всека социалистическа мярка, ще провокира двадесет Вандеи против революцията, ще повика в страната като спасители външните неприятели, смъртоносните оръдия на Клемансо, Лойд Джордж и Уилсън — ще превърне по-скоро страната в куп димящи развалини, отколкото да се откаже доброволно от наемното робство.

Цялата тази съпротива трябва да бъде разбита стъпка по стъпка с железен юмрук, с безпощадна енергия. На силата на буржоазната контрареволюция трябва да се противопостви революционната сила на пролетариата. На атентатите, интригите, сплетните на буржоазията — непреклонната яснота за преследванта цел, будност и винаги готовата деятелност на пролетарските маси. На грозящата опасност от контрареволюция — въоръжаването на народа и разоръжаването на господстващите класи. На парламентарите обстуркционни маневри на буржоазията — живата и готова за действие организация на работническите и войнишки маси. На вездесъщието на хилядите насилнически средства на буржоазното общество — концентрираната, сплотена, усилена във висша степен мощ на работническата класа. Сплотеният фронт на целия немски пролетариат, южногерманския и северногерманския, градския и селския, работниците и войниците, живият идеен контакт на германската революция с Интернационала, разширяването ѝ до световна революция на пролетариата — ето кое единстено е способно да сътвори гранитната основа, на която ще може да се издигне зданието на бъдещето.

Борбата за социализма е най-грандиозната гражданска война, която е виждала световната история досега, и пролетарската революция трябва да си приготви необходимите оръжия за тази гражданска война да се научи да ги употребява — за борби и победи.

Такова въоръжаване на сплотените работнически маси с цялата политическа власт за задачите на революцията: това е диктатурата на пролетариата, и затова — истинската демокрация. Не там, където в лъжливо равенство наемният роб седи до капиталиста, селският пролетарий — до земевладелеца, за да дебатират парламентарно едни с други своите жизнени въпроси. А там, където хилядоглавите пролетарски маси грабват в коравия си юмрук цялата държавна власт, за да я стоварят, както бог Тор своя чук, върху главата на господстващите класи — само там има демокрация, която не е измама за народа.

Матроси-революционери в Берлинската крепост се сражават със силите на реда, декември 1918 г.

Източник: Visual-History.de

IV

За да спомогне на пролетариата да изпълни тези задачи, съюзът „Спартак” издига следните искания :

I. Незабавни мерки за осигуряване на революцията

1. Обезоръжаваме на цялата полиция, на всички офицери, както и на непролетарските войници. Обезоръжазане на всички ония, които принадлежат към господстващите класи.

2. Конфискуване на всички оръжейни и муниционни складове, както и на оръжейните заводи, и предаването им в ръцете на работническите и войнишки съвети.

3. Въоръжаване на цялото възрастно мъжко пролетарско население като работническа милиция. Сформиране на червена гвардия от пролетарии като активна част от милицията, за постоянна закрила на революцията от контрареволюционни атентати и заговори.

4. Премахване на началническата власт на офицерите и подофицерите. Заменяне на военната бездушна казамрена подчиненост с доброволна дисциплина на войниците. Избиране на всички началници от войниците с право на последните да ги сменят по всяко време. Премахване на военните съдилища.

5. Отстраняване на офицерите и свърхсрочните подофицери от всички войнишки съвети.

6. Заменяне на всички политически органи и власти на предишния режим с довереници на работническите и войнишки съвети.

7. Учредяване на революционен трибунал, който да съди всички главни виновници за войната и продължаването ѝ: двмата Хохенцолерни, Лудендорф, Хинденбург, Тирпиц и техните съучастници, както и всички съзаклятници на контрареволюцията.

8. Незабавна конфискация на всички хранителни продукти за осигуряване на народната прехрана.

II. В политическата и социалната област

1. Премахване на всички федерални провинции в Германия; унитарна германска социалистическа република.

2. Отстраняване на всички парламенти и общински съвети и поемане на техните функции от работническите и войнишки съвети, както и от техните комитети и органи.

3. Избиране на работническите съвети в цяла Германия от цялото възрастно работничество от двата пола в градове и села по предприятия, както и на войнишките съвети от войниците, като бъдат изключени от тях офицерите и подофицерите. Право на работниците и войниците да сменят своите представители по всяко време.

4. Избиране на делегати на работническите и войнишки съвети в цялата страна за Централния съвет на работническите и войнишки съвети, който да избере Изпълнителен съвет като върховен орган на законодателната и изпълнителната власт. Свикване на Централния съвет засега най-малко веднъж на три месеца, като всеки път се избират наново делегатите — за постоянно контролиране дейността на Изпълнителния съвет и за поддържане на жив контакт между масите в работническите и войнишки съвети из страната и върховния им орган на управление. Право на местните съвети да отзовават и заменят по всяко време своите представители в Централния съвет в случай, че те не действат в духа на онези, които са им дали своя мандат. Право на Изпълнителния съвет да назначава и уволнява народните пълномощници, както и централните власти и чиновници в страната.

5. Премахване на всички съсловни различия, ордени и титли. Пълно правно и социално равноправие на двата пола.

6. Решително социално закондателство, намаляване на работното време за премахване на безработицата и с оглед на физическото изтощение на работничеството от войната; шестчасов максимален работен ден.

7. Незабавно коренно изменение на системата на прехраната, жилищата, хигиената и възпитанието в духа на пролетарската революция.

ΙΙΙ. Непосредствени икономически искания

1. Конфискация на всички династически имоти и доходи в полза на обществото.

2. Анулиране на държавните и други публични дългове, както и на всички военни заеми, с изключение на влоговете до определен размер, който ще бъде установен от Централния съвет.

3. Експроприация на земята от всички едри и средни земевладелци; образуване на социалистически земеделски задруги при единно централно ръководство в цялата страна; селските дребни имоти ще останат в притежание на своите собственици до доброволното им присъединяване към социалистическите земеделски задруги.

4. Експроприация на всички банки, рудници, доменни пещи, както и на всички големи заводи и предприятия в индустрията и търговията и поемането им от съветската република.

5. Конфискация на всички богатства от известен размер, който ще бъде установен от Централния съвет.

6. Поемане на целия транспорт от съветската република.

7. Избиране на съвети във всички заводи и предприятия, които в съгласие с работническите съвети ще решават вътрешните въпроси в заводите и предприятията, ще уреждат условията на труд и ще контролират производството, докато най-сетне поемат управлението на заводите и предприятията.

8. Създаване на централна стачна комисия, която при постоянно сътрудничество със заводските съвети и чрез политическата власт на работническите и войнишки съвети да дава единно ръководство, социалистическа насока и най-силна подкрепа на надигналото се стачно движение в цялата страна.

IV. Интернационални задачи

Незабавно възобновяване на връзките с братските партии в чужбина, за да се постави социалистическата революция на интернационална основа и да се сключи и осигури мир посредство международното побратимяване и революционното въстание на световния пролетариат.

V

Ето това иска Съюзът на спартакистите!

И понеже той иска това, понеже призовава и тласка напред, понеже е социалистическата съвест на революцията, той предизвиква омразата, преследванията и клеветите на всички явни и прикрити врагове на революцията и на пролетариата.

Разпнете го! — викат капиталистите, които треперят за своите каси.

Разпнете го! — викат дребните буржоа, офицерите, антисемитите, лакейските вестникари на буржоазиата, които трепрерят за хранилките на буржоазното класово господство.

Разпнете го! — викат привържениците на Шайдеман, които продадоха работниците на буржоазията като Юда Искариотски и треперят за сребърниците на своето политическо господство.

Разпнете го! — повтарят като ехо разочаровани, излъгани и измамени слоеве от работничеството и войниците, които не знаят, че бушувайки против съюза „Спартак” те бушуват против собствената си плът и кръв.

В омразата и клеветата против спартакистите се обединява всичко, що е контрареволюционно, противонародно, антисоциалистическо, съмнително, мракобесно и подло. Това обстоятелство потвърждава, че в съюза „Спартак” тупти сърцето на революцията, че негово е бъдещето.

Съюзът на спартакистите не е партия, която да иска да дойде на власт на гърба на работническата маса. Той е просто най-съзнателната част от пролетариата, която при всяка стъпка сочи на широките маси на работничеството техните исторически задачи, която при всеки отделен стадий на революцията застъпва социалистическата крайна цел, а по всички национални въпроси — интересите на световната революция.

Съюзът на спартакистите отказва да сподели правителствената власт с оръдия на буржоазията, с Шайдеман и Еберт, защото в такова едно сътрудничество той съзира измяна на принципите на социализма, засилване на контрареволюцията и парализиране на революцията.

Съюзът на спартакистите ще откаже също така да дойде на власт само защото Шайдеман и Еберт са банкрутирали, а заради сътрудничеството си с тях, независимите са изпаднали в задънена улица.

Съюзът на спартакистите няма да поеме другояче правителствената власт, освен чрез ясната недвусмислена воля на голямото мнозинство на пролетарските маси в цяла Германия — само по силата на тяхното съзнателно съгласие с възгледите, целите и методите на борба на спартакистнте.

Пролетарската революция ще може да си пробие път към пълна яснота и зрялост само постепенно, стъпка по стъпка, по голготския път на собствените си горчиви поуки, през поражения и победи.

Победата на съюза „Спартак” не е в началото, а в края на революцията: тя е идентична с победата на огромните милионни маси на социалистическия пролетариат.

Напред, пролетарии! На борба! Трябва да завладеете един свят и да се преборите с друг. В тази последна класова борба на световната история за най-висшите цели на човечеството, врагът заслужава едно: палец в окото, коляно върху гърдите!

Изображение: Демонстрация на бул. Унтер ден Линден в Берлин, декември 1918 г. Източник: Rosa und Karl. Die Linke

Total
0
Shares
Още публикации

Зелените гривни

Рая Апостолова На 21 октомври в Мюнхен, Германия, група от около 30 български имигранти са наблъскани в eдин…

Скорост и унищожение

Станимир Панайотов 1. Паникьосани от скорост (Нео)либералите и християндемократите бълнуват хиперинфлация и народен съд. Тревогата се люшка между…