Роза Люксембург публикува статията „Двоен аршин” в самото начало на Първата световна война, но текстът не разглежда войната, която ще се превърне в основна тема за нея и нейния съратник Карл Либкнехт. Статията започва с препратка към Адам Смит – първият систематичен теоретик на капитализма – който отбелязва, че в борбата между работници и капиталисти, последните имат структурно предимство. Люксембург подчертава, че тази несправедливост е присъща на капиталистическия икономически и политически живот като такъв.
Избрахме да преведем текста, тъй като той остава шокиращо актуален 105 години по-късно. Държавите на Изток и Запад са заети да демонтират социалните и трудови права, да въвеждат „гъвкави” форми на работа, и най-вече – да създават „добър бизнес климат”. Можем да направим парафразата: днешните тенденции са такива, че наблюдението на Адам и Роза може скоро да бъде потвърдено в степен, за която те и не са сънували. Дилемата „повече държава или повече пазар” е фалшива, когато държавата е инструмент на пазара. Публикуваме статията с малки съкращения, където тя обръща внимание на специфики на Германия в началото на XX в.
В допълнение преведохме и два откъса от по-ранната книга на Роза Люксембург „Социална реформа или революция?” (1898/1908). Тук тя не само подлага на критика реформисткия ревизионизъм на Едуард Бернщайн, но също така формулира теория за характера и преобразуването на политическата власт в условията на капитализма. Препратката към тази по-ранна книга, в която Люксембург в известна степен стои на различни позиции, отваря едновременно по-теоретически и по-исторически поглед към проблемите. Избраните откъси разглеждат противоречията на капиталистическата държава и проблема по какъв начин работниците могат да завземат властта в нея – за да я направят действително демократична.
Двоен аршин
Публикувана в „Работнически глас. Орган за трудовия народ на окръг Солинген” (Arbeiterstimme. Organ für das arbeitende Volk des Kreises Solingen), 25 септември 1914 г.
Още бащата на икономиката Адам Смит отбеляза, преди почти 140 години: „господарите” – с други думи, предприемачите – винаги имат предимството съюзяването помежду им в борбата срещу работниците да бъде много по-лесно, отколкото съюзяването между самите работници. Днес това наблюдение бива потвърдено в степен, за която старият Адам дори не е сънувал. Защото двойният аршин, с който съвременната държава мери капитал и труд, експлоататори и експлоатирани, не излиза така ясно наяве в никоя друга област, както в начина, по който тя третира правото на организиране.
Докато днес правото на сдружаване на работниците бива рушено с всякакви законодателни, съдебни и полицейски въртели, все по-високо се издигат гордите кули на разнообразните предприемачески организации. Докато за свободните синдикати държавата има само свития си юмрук, тя влага всичките усилия и на двете си ръце да проправя пътища за капиталистическите асоциации, да ги обгражда със законодателни гаранции, да се грижи за тях като за глезено дете.
Колко им е хубаво на „господарите” на експлоатацията, когато решат да насочат съвместната си сила, за да окажат натиск върху държавата… Колко видове и възможности за организация стоят открити пред тях!
Ако пожелаят да продиктуват своите искания на правителството и на законодателните органи, за това те имат на разположение на първо място търговски камари. Тук от любяща грижа към своите надарени с капитал дечица държавата-майка дори е въвела принуда те да се организират. Всички вписани в търговския регистър лица и дружества са задължени да плащат членски внос в търговските камери, а те от своя страна са длъжни по закон „да съобщават на държавните органи своите виждания за развитието на търговията, производството и съобщенията, както и за средствата на тяхното поощряване”. […]
Ако предприемачите освен това пожелаят да защитят своите по-непосредствени стопанско-политически ли технически интереси, тогава разнообразните свободни асоциации [местни и браншови организации] им предоставят необходимите услуги. […] Те изготвят списъци с желания към държавата: относно икономическото законодателство, транспорта, цените на железниците, публичните услуги – всичко това за удобство и изгода на капитала. Когато той има нужда от това, някоя река ще бъде отровена с индустриални отпадни води, а пък някой квартал – превърнат в смраден развъдник на болести. Само да мигне организираният капитал, строят се канали, прокарват се ж.п. линии, градят се затворени комплекси, които се къпят в чист въздух, слънце и зеленина.
Ако пък поискат да се наговорят срещу потребитителите, предприемачите посягат към средството на картелите […] Те измислят хиляди начини да лъжат потребителските маси и да метнат обичната родина, докато продават навън на безценица. Упражняват разбойническа политика и циничен терор срещу другите групи по интереси […] Работят на тъмно, с най-долните трикове на користния интерес, който се подхилква на държавния контрол и прави каквото си иска с обществеността.
Още една форма, в която същите индустриални велможи се съюзяват, са големите бизнес организации, като Централния съюз на тежката индустрия, Индустриалната асоциация за леката индустрия и основаната от големите банки Асоциация за търговски споразумения. След като първоначално известно време бяха в тежка вражда, те се намериха отново заедно в идеална „общност на интересите” – да оказват натиск и да изнудват министерства, печат и парламент, всичко това заради благородната двойна цел: протекции и принуда.
Накрая – същите тези предприемачески кръгове са съюзени директно като военни организации срещу работниците в различните работодателски организации, чиито открито обявени цели са разработването на трудови правила за овчедушните роби на капитала, въвеждането на противостачни клаузи и локаути, потискането ръста на заплатите. Миналата година двете национални централи на тези работодателски организации се сплотиха в мощен съюз, а новопоявилата се дрезденска организация със сигурност скоро ще се присъедини към този голям център на принудата. В него пред очите на нашата общественост и под покровителственото крило на закона се кроят заговори против работниците, точат се оръжия срещу борещите се за своя хляб, рационално се планира масова нищета, болест и ранна смърт за хиляди хора. Така работодателските организации коват посегателства срещу собствеността – срещу единствената законна собственост: изкараната със собствен тежък труд заплата на пролетариата.
И така, един и същи индустриален магнат е организан по пет-шест начина, упражнява с всички средства най-силен натиск върху машинарията на държавата, атакува работниците във фронт и в тил, пуска в ход всички оръжия и се окопава зад дебелите стени на законността. Ако хвърим поглед към селското стопанство, пред нас се разкрива същата гледка. Аналогично на търговските там имаме селскостопански камари. И отново държавата упражнява върху поземлената аристокрация принудата да се организира за нейно собствено благо. […]
Накъдето и да погледнем, експлоататорите на работниците стоят организирани в плътни редици и всеки нов ден издига нови защитни валове, правейки по този начин системата от старите по-стегната. Всичко това изприда една гъста мрежа с многократно преплетени в различни посоки нишки. И цялата тази система на организирано експлоататорство работи за една крайна цел: да повиши нормата на експлоатация, да надвие работническата класа във всяка една област, във всяко едно отношение, с всички средства и оръжия. Навред в това начинание политиката и икономиката, легалността и флагратното нарушаване на закона, публичността и потайната нечестна игра се срещат помежду си така близко, както по принцип е присъщо на капиталистическата експлоатация.
И всичко това – под благосклонния поглед на държавата. Над организирания грабителски занаят на капиталистическите собственици грее слънцето на законноста; пред него се кланят правителство, парламенти и общини, около него услужливо се суетят на повикване всички държавни органи от канцлера и имперския съд до най-незначителния полицай и местно съдилище.
А същата тази държава упорито действа срещу правото на каквато и да било организация, която да защитава правата на селскостопанските работници и на прислужниците, а и на държавните служители! Същата тази държава сега със своята срамна съдебна и полицейска практика, със своите подмолни и разтегливи законодателни норми всячески се опитва да откъсне от пролетариата правото да се съюзява! Самите те въоръжени до зъби, облечени в броня от глава до пети като средновековни рицари-разбойници, експлоататорите искат напълно да разоръжат своите жертви, да ги направят напълно беззащитни, за да сложат без усилия своето коляно върху техните гърди!
Ето картина на днешната класова държава в целия неин брутален позор. И затова днешният кръстоносен поход срещу правото на сдружаване не просто призовава работническите маси да бранят това право със зъби и нокти. Той също така прогласява с огнени слова на всеки пролетарий, чиято душа не е мъртва, императивния дълг да се включи пламенно във великата борба срещу класовата държава, борба – историческа задача на неговата класа. Той прогласява строгата необходимост да се борим за социализъм и с това – за изкореняването на един потиснически обществен ред, който има меките ръце на любяща майка за една шепа народни изедници, докато наказва със скорпии подложените на принудителен труд маси.
Социална реформа или революция?
Първо публикувана на части в „Лайпцигски народен вестник” (Leipziger Volkszeitung), септември 1898 – април 1899 г. Второ, цялостно издание: Лайпциг, Leipziger Buchdruckerei Aktiengesellschaft, 1908.
из гл. 4 – [За капиталистическата държава]
С политическата победа на буржоазията, държавата придоби капиталистически характер. Наистина, самото капиталистическо развитие съществено променя природата на държавата, понеже то все повече разширява нейната сфера на действие, разпределяйки ѝ нови и нови функции, особено във връзка с икономическия живот, и прави нейната намеса и контрол над него все по-необходими.[…]
Но от друга страна поради същото капиталистическо развитие, в същността на държавата се извършва и друга промяна. Днешната държава е на първо място организация на господстващата капиталистическа класа. Ако в интерес на общественото развитие и да поема различни функции от всеобщ интерес, тя прави това само защото и доколкото тези интереси и самото обществено развитие като цяло съвпадат с интересите на господстващата класа. […]
По своята форма, парламентаризмът наистина служи да даде израз на интересите на цялото общество в институциите на държавата. Но от друга страна обществото, на чиито интереси той дава израз, си остава капиталистическото общество, т.е. общество, в които аршинът се задава от капиталистическите интереси. По този начин институциите, демократични по форма, по съдържание се превръщат в инструменти на господстващия класов интерес. Това става освезаемо ясно във факта, че веднага щом демокрацията прояви тенденция да отхвърли своя класов характер и да и се преобрази в инструмент на действителните народни интереси, самите демократични форми биват жертвани от буржоазията и нейните държавни представители. В светлината на горното, идеята за едно социалдемократическо парламентарно мнозинство се явява като калкулация, която съвсем в духа на буржоазния либерализъм изчислява въз основа само на едната страна демокрацията – формалната, оставяйки извън полезрение другата – реалното съдържание на демокрацията. […]
из гл. 8 – Завземането на политическата власт
Стара истина е, че дребнобуржоазните реформатори виждат във всичко „добра” и „лоша” страна и ще пощипват по нещо от всеки цветен букет. Но също така стара истина е, че действителният ход на нещата твърде малко се грижи за дребнобуржоазните комбинаторики и че с прав удар помита и най-грижливо насъбраната купчинка „добри страни” на всички възможни неща по света. И действително, в историята виждаме как законодателната реформа и революцията функционират съгласно основания, по-дълбоки от предимствата и недостатъците според този или онзи подход. […]
Законодателната реформа и революцията не са различни методи за исторически напредък, които човек може да си избере от бюфета на историята по желание като топли или студени наденички, а различни аспекти от развитието на класовото общество, които взаимно се обуславят и допълват също толкова, колкото и се изключват, като напр. южния и северния полюс на магнита, като буржоазията и пролетариата. […]
Ако и демокрацията да e станала отчасти излишна, отчасти спъваща за буржоазията, то при все това тя остава нужна и дори необходима за работническата класа. На първо място, тя е нужна, тъй като създава политически форми (самоуправление, изборно право и под.), които ще послужат като основи и опорни точки за пролетариата в преобразуването на буржоазното общество. Но на второ място тя е и необходима, тъй като само в демокрацията, в борбите за нея и в упражняването на своите права пролетариатът може да стигне до съзнанието за своите класови интереси и исторически задачи.
С една дума: демокрацията е крайно нужна не защото тя прави завземането на политическата власт от пролетариата излишно, а напротив – защото тя го прави необходимо, но също така защото единствено тя го прави възможно.
Превод от немски език: Огнян Касабов. На български в цялост е преведена гл. 5 οτ „Социална реформа или революция?” – „Последиците от социалния реформизъм и общата природа на реформизма”, електронно списание dВерсия.
В самия край на своя живот, Роза Люксембург формулира програмата на съюза „Спартак” (Комунистическа партия на Германия, 1918), който повежда въоръжено въстание срещу реформисткото правителство, установило се след Германската революция, сложила край на Първата световна война. Заради участието си във въстанието, Люксембург и Карл Либкнехт са убити от паравоенни части на 15 януари 1919.
Последната глава от книгата на Люксембург за Октомврийската революция (1918) – „Демокрация и диктатура” – ще откриете в антологията „Автономизъм и марксизъм” (съст. Н. Кърков и С. Панайотов), София: Анарес, 2013.
Най-цялостното представяне на Роза Люксембург на български език е „Избрани произведения”, София: Изд. на БКП, 1960. Благодарим на Надежда Московска за предложенията и съветите.
