Израелският апарат за гражданска защита разчита на технологично усъвършенствана алармена система, която изолира предупрежденията, отправяни към цивилното население в хиляди отделни „зони на тревога“, някои от които са с размер само стотици метри. Това раздробяване на пространството на отделни рискови зони позволява на Израел да води 15-годишна война в ивицата Газа, като същевременно продължава да действа рутинно на вътрешния фронт под постоянните ракетни атаки на Хамас. Въпреки това освен военната ефективност, проектът, който стои зад този технологичен инструмент, е политически: поддържането на постоянно състояние на война. Халеви показва как Израел проектира системата на зоните за предупреждение, за да разруши традиционната представа за извънредна ситуация и да я превърне от колективно в индивидуално преживяване. Потапяйки се в историята на тази система, в съчетание с историята на обсадата на Ивицата Газа от 2007 г. насам, Халеви показва как Израел измества значението на войната от политическа криза към това на поредица от случайни събития, като по този начин е натурализира заграждането на Газа като „ивица“, задушава всяко искане за вдигането на обсадата и затвърждава индивидуализираната форма на държавен суверенитет.
Дотан Халеви е историк на съвременния Близък изток и старши преподавател в катедрата по близкоизточни и африкански изследвания в университета в Тел Авив. Той е съставител на книгата „Israel’s Heterotopia: Gaza in Israeli Politics and Culture“ (Gama, 2023). Първата му монография, „Stripped: A Modern History of the Gaza Borderland“, ще бъде публикувана от Stanford University Press.