Заповядайте на четвъртото издание на градския форум на Сдружение КОИ.
13-15 юни, Зала 3 „Галерия Куб“ в Топлоцентрала, ул. Емил Берсински 5, София.
Тазгодишното издание на форума е посветено на милитаризацията и войните, които бушуват около нас: от продължаващия над година и половина геноцид в Газа, през перманентната война в Украйна, до нестихващата война срещу бедните в късния капитализъм. Заедно с международни и български учени, архитекти и активисти, ще разгледаме критически и други форми на конфликти: хибридни, граждански, технологични, расови, климатични.
Вместо като предвестник на либералните заблуди за вечния мир, ще погледнем на капитализма като на най-агресивното средство за водене на война, във всеки смисъл на думата. Но войната еволюира. Модерността постави началото на тоталната война, революционните и деколонизационните войни доведоха до нейното масовизиране, т.нар. Война срещу терора подкопа режима на правата на човека, а за „хибридните войни“ в последно време се казва, че размиват границата между военни и цивилни, катурвайки хабермасовата публична сфера от нейните възвишени либерални устои. В същото време предаването на живо и медиатизацията на войната и геноцида достигнаха невиждани досега нива.
Какво се случва с войната след предполагаемия край на политиката и идеологията, победата на глобалния неолиберализъм и неумолимия напредък на технологиите? Какви очертания придобива войната, когато бива наблюдавана и изживявана в глобалния Юг, вместо в глобалния Север? Как автоматизацията, новите постижения във военните технологии и прилагането на изкуствения интелект във войната променят нейното пространство, динамика и време? Каква е ролята на приватизацията на отбраната?
Сливането на държавните и частно финансираните инструменти за сигурност е особено болезнено в градска среда, където интелигентните градски технологии усъвършенстват контрола върху населението и криминализират бедните, докато прогнозиращите полицейски инструменти и масовото наблюдение, особено в районите на мигрантите и работническата класа, изострят съществуващите социални и пространствени неравенства. Широкото разпространение на безпилотни летателни апарати и автономни системи за наблюдение допълнително ерозира неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи. Дали приватизацията на сигурността, движена от технологични гиганти и изпълнители на отбранителни услуги, е изместила властта от обществената отчетност към корпоративната печалба?
Могат ли технологиите да облекчат бедността или са допринесли за нейното криминализиране? Интелигентните системи за управление и контрол мигрират между военни и социални приложения. Бежанските лагери и неформалните поселения се превръщат в места за високотехнологично ограничаване, където биометричното наблюдение диктува достъпа до социални грижи. Същите технологии, които дават възможност за безпроблемна логистика и инфраструктура в богатите градски центрове, допринасят за милитаризирано охраняване на границите и изключващо градско планиране на други места.
Като се има предвид история на заселническия колониализъм и създадените от него търговски и плантационни точки на свръхексплоатация, как можем да концептуализираме „продуктивните“ аспекти на войната върху градовете и техните крайградски хинтерланди? Как да осмислим сетивните аспекти на войната, нейните звукови, мнемотични и обонятелни пейзажи?
След тераформиращите, домицидните и екоцидните аспекти на израелския геноцид в Газа, как можем да концептуализираме връзката между войната, империализма, пространството (включително природата), климата и социалното възпроизводство? Как изтреблението на палестинците и урбицидът фигурират в технофутуристичните визии за градско развитие, за което свидетелстват плановете за „възстановяване“ на Газа като тръмпова Ривиера?
Как взаимосвързаните форми на война – конвенционална, империалистическа, гражданска, расова, полова, екологична – се разгръщат и отразяват върху градската тъкан, както физическа, така и нематериална? Как връзката между технологиите за наблюдение, градското пространство, изкуствения интелект и полицейската дейност се оформя от милитаризацията и наследството на военните технологии? Когато градовете се превръщат в изпитателни полета за военно-цивилната технологична конвергенция, предизвикателството е да се възстанови градският живот от хватката на войната, наблюдението и контрола. Късно ли е да възродим антимилитаризма?
Тези и свързани с вечната война във времена на непрестанни кризи въпроси ще обсъдим на тридневна международна конференция в Топлоцентрала, София. Вземете участие в критическите дискусии на начините, по които безкрайните войни и милитаризацията трансформират градската тъкан, както и на методите, с които да дадем отпор и да се противопоставим на задълбочаващите се разломи на войната и нейните многобройни жертви през XXI век.
Работен език: английски
Програма
Петък, 13 юни
| 10.00 – 11.30 | Градски апокалипсиси Завръщане към „Градът-мишена, или увековечаване и смърт“ (отново) Райън Бишъп Урбицид: „Как самотно седи градът, някога си многолюден!“ Руините на войната и провалите на архитектурата Анета Василева „Мерзостта на запустението“. Градовете на едно бъдеще без цивилни Огнян Касабов |
| 12.00 – 13.30 | Краят на войната Оцеляването в безправни земи и възможното плуралистично бъдеще Мерве Бедир Как да се сложи край на една война: философски размисли за съвременната война, нейните цели и възможни завършеци Ювал Кремницер Градовете втора класа. Постиндустриалният живот и крайнодясното лустро Овидиу Цикинделяну |
| 14.30 – 16.00 | Екологии на войната в градски условия След края на света: поредният военен сезон в Южен Ливан Мунира Хаят Възможности за екосоциална съпротива в Палестина в условията на израелската некрополитика Манал Шкаир Картография на геноцида Давиде Пишители |
| 16.30 – 17.30 | Лекция Войната и глобалното затопляне: случай на онтологично изместване Борис Буден |
Събота, 14 юни
| 10.00 – 11.30 | Устойчивост и съпротива Как престанах да се страхувам и обикнах бедствията. Предлага ли решение адаптацията към кризите? Алкисти Препи „Захарна фабрика“: бюрокрацията като оръжие за етническо прочистване Мартина Петкова „Дахие“: Зона на изключения Максим Мокдад |
| 12.00 – 13.30 | Кризи в гражданското общество Гражданското общество в Русия в навечерието и по време на руско-украинската война Олег Журавльов Успешното сдържане на британската левица и отложеният проблем за класово осъзнатата градска публичност Джеймс Доусън Местните употреби на пропагандата: популярните либерални възприятия в българските дискусии във Фейсбук Никола Ат. Венков-Роуз |
| 14.30 – 16.00 | Кризи на градската памет Срещу политиката на войната. Можем ли да си върнем изгубения речник на Движението на необвързаните и на социалистическия интернационализъм? Таня Петрович От военна разруха до неолиберален паметник: натовските бомбардировки над Белград и последващото им популистко преобразяване Астреа Николовска |
| 16.30 – 17.30 | Лекция Технологичните гиганти и автоматизацията на геноцида в Газа и отвъд Самер Абделнур |
Неделя, 15 юни
| 10.00 – 11.30 | Конфликтни инфраструктури Дистанцията като майсторско господство, или продължението на войната с мирни средства в Близкия изток Николас Косматопулос Урбанизмът на логистичните имоти Цветелина Христова Пиратската грижа и криминализирането на солидарността Валерия Грациано и Томислав Медак |
| 12.00 – 13.30 | Военната политикономия Слънце, море и заселнически колониализъм: преференциални ипотеки и перманентна филтрация в окупираната от Русия Украйна Михал Муравски Насилие и трансформация: Капитализмът, войната и органичната криза на управляващия блок в Русия Иван Бакалов Конфликтът като политически първообраз на войната: Свободните пристанища и специалните икономически зони на градския булевард на залеза на неолиберализма Патрик Невелинг |
| 14.30 – 16.00 | Технологии на войната Хиперзвукови технологии: как сирените способстват за вечната война в Газа Дотан Халеви Червено море под обсада: асиметричната блокада, наложена от Йемен, и уязвимостта на глобалните корабно-транспортни мрежи Ашок Кумар |
| 16.30 – 17.30 | Лекция Преодоляването на разделението град/център—село/периферия и реполитизирането на селските райони Клеменс Хофман |
