Този доклад разглежда критично възхода на адаптацията като основен императив на развитието и градското управление в контекста на непрестанни кризи. Вместо да се обърне към първопричините за бедствията – климатични, икономически, политически, адаптацията е ориентирана предимно към управлението на техните последици. Тази логика отразява нормативната сила на теориите на консенсуса и неолибералната рационалност, тясно свързани с доктрината, че „няма алтернатива“. Под нейно влияние дискурсът на устойчивостта се явява едновременно като технократски отговор и идеологически проект, произвеждащ послушни, самоуправляващи се субекти в един постоянно дестабилизиран свят.
Препи разглежда как тази адаптивна парадигма се реализира в контексти, оформени от многопластови и взаимосвързани кризи – природни бедствия, принудително разселване, колониално господство, превръщащи градовете в лаборатории за пост-политическо управление. Докладът работи с емпирични примери като Ню Орлиънс и Атина, но и дълбоко милитаризираните и колониално структурирани градски пространства на окупираната Палестина, като подчертава как „адаптацията“ и „устойчивостта“ се превръщат в средство за налагане на държавни и пазарни интереси, често легитимирайки насилнически пространствени реконфигурации. Акцентът пада върху продължаващия геноцид в Газа, който разкрива насилието на адаптацията като управленска рационалност. Тук технократската логика на възстановяването, цинично демонстрирана от плановете на САЩ и Израел за превръщането на Газа в „Ривиерата на Близкия изток“, е мобилизирана заедно със заселническия колониализъм, урбицида и екологичното опустошение, оголвайки ужасяващата конвергенция на военната окупация, етническото прочистване и неолибералното развитие. Поставяйки на преден план процесите по формиране на субекта, които понятието за адаптация включва, презентацията се стреми да уязви деполитизираната му аура и да отвори пространство за критично отношение към кризата – не като състояние, към което трябва да се адаптираме, а като терен на борба за живот, пространство и бъдеще.
Алкисти Препи е архитект (ENSA Paris-La-Villette) и има докторска степен по урбанистика и градска социология от Училището по архитектура към Националния технически университет в Атина (НТУА). Нейните изследвания са в областта на урбанистката социална география, политиките за градско развитие и планиране, пространствените и социалните неравенства, сегрегацията и алтернативните въобразявания на града – особено в географията на глобалния Юг. През 2024-2025 г. преподава история и теория на културата в Училището по архитектура на Университета в Крит, а от 2019 г. преподава в НТУА. Тя е член на организационния комитет на конференцията Historical Materialism Athens и активен деец на Асоциацията на гръцките архитекти.