В своята основополагаща „Теория на войната“ гръцкият марксистки философ Панайотис Кондилис сравнява трудовете на Клаузевиц, Маркс и Енгелс и Ленин за войната и политиката. Кондилис ни напомня, че припокриванията на Ленин с Клаузевиц са ограничени. Въпреки че и двамата са съгласни, че войната е продължение на политиката с други средства, теорията на Ленин е по-добра, защото той не споделя буржоазния възглед на Клаузевиц, че политиката може да държи под контрол тенденцията към война. Вместо това Ленин твърди, че конфликтите са неизбежни в капиталистическата политика и следователно капитализмът неминуемо отключва периоди на война.
Въз основа на дългогодишни етнографски и архивни изследвания на ролята на свободните пристанища и специалните икономически зони (СИЗ) в развитието на свръхексплоататорския капитализъм, настоящата презентация идентифицира два световноисторически модела. Първо, показвам как от ХVІІІв. нататък свободните пристанища в частност (но също и СИЗ след 1945 г.) са създавани като инструменти за търговска война между конкуриращи се империалистически сили и често именно като подготовка за военни действия. Второ, Невелинг дава примери за СИЗ създадени в следвоенни условия като стратегически селища за контрол на населението, предотвратяване на бунтове и засилена суперексплоатация. Примерите както за ролите, така и за моделите, на които се опира, обхващат произхода и фазите на развитие на съвременни градски агломерации като Кингстън и Порт Луис като колониални свободни пристанища, както и градове и региони като Сайгон, Кабул, Крим и градски локации с подобна история на (неуспешни) проекти за СИЗ в следвоенни условия.
Патрик Невелинг работи в областта на социалната антропология, глобалната история и критичната политическа икономия. Той преподава социология в университета в Борнмът, редактор е на Focaal Blog и изпълнява длъжността председател на Комисията по глобални трансформации и марксистка антропология към Международния съюз на антропологичните и етнологичните науки. Публикациите и изследванията му се фокусират върху историческата антропология на капитализма от 1800 г. насам, марксистката антропология, критичната политическа икономия на специалните икономически зони и свързаните с тях теми.