Докладът разглежда текущия износ на руски държавни социални инфраструктури в окупирания Донбас, както то се посреща и договаря от работническите борби за социално възпроизводство там. Анализира се разширяването на две руски федерални политики – пронаталистичното обезщетение за майчинство и проекта за развитие на жилищната и градската среда на фона на заграбването на недвижими имоти и заселването на руски граждани в окупираните територии. Любченко твърди, че това е случай на гражданство посредством експроприация и финансиализация. Въз основа на материал от интервюта, анализ на местните мрежи за взаимопомощ и профилите на общините в социалните медии, изследването показва, че хората от работническата класа отправят критики към режима на Путин и към своята местна администрация в Мариупол и Алчевск по ограничен начин, чрез предявяване на претенции към обещаното по-добро „руско“ социално гражданство – етатистка стабилност и защита, достъп до основни блага като храна, вода, отопление, детски надбавки, градска инфраструктура. Работещите хора в Донбас обаче се сблъскват с неолибералния режим на натрупване в Русия, прикрит зад езика на съветското социално гражданство, но съдържащ нови хетеро-националистически характеристики.