Териториалният метаболизъм на селищата се развива във времето като кръгов, създавайки значима и балансирана връзка между града и околностите му. Индустриалната революция от XIX в. и глобализацията от XX в. обаче заменят кръга с безкрайни линии кръстосващи хинтерланда, като напълно ликвидират съществуващите отношения и зависимости. Презентацията разглежда 8000-годишната история на римския полис Сердика чрез променящите се връзки и отношения в Софийска котловина. Разположена на пътя от Рим към Константинопол, София се формира и развива благодарение на два благоприятни географски фактора, които обезпечават жителите ѝ в продължение на векове: разположението на коритото на река Искър и множеството ѝ притоци, образуващи плодородна долна тераса, подходяща за земеделие; и множеството термални извори с минерална вода. През периода на индустриализацията същата тази равнинност стимулира изграждането на множество железопътни линии и мрежа, три пъти по-гъста от тази в останалата част на страната, което води до развитието на някои от най-големите промишлени обекти и мини за добив на полезни изкопаеми в България. Могат ли тези остарели монотехнични инфраструктури да се превърнат в политехнични двигатели на устойчиво кръгово градско развитие?