Държавите от НАТО инвестират все повече средства за отбрана в придобиване на хардуер, докато публичният дебат като цяло пренебрегва социалната възвръщаемост. След руската инвазия в Украйна, медиите дават гласност на призиви за по-бърза „модернизация“ чрез закупуване на военна техника, за сметка на критичен преглед на приоритетните инвестиции и кого те облагодетелстват. Отвъд бойното поле, военната търговия и печалбите, до които води, подхранват реториките за извънредно положение и правят възможно вграждането на военна техника в управлението на градовете. Докато медиите представят техните продукти като средства за справяне с риска и безредието, фирми като Palantir, Altia, Pimloc, DataWalk и Milestone захранват системи за наблюдение с изкуствен интелект, а инструменти за превантивен надзор актуализират възможностите да се акумулират данни от физически и дигитални публични пространства. Тези данни захранват технологиите им, разработени за бойното поле. Този доклад представя примери от България, за да тества една структурна хипотеза, базирана върху политическа икономия: нормализацията на милитаризирането е задвижвана от опосредствани от пазара корпоративни връзки (отношения на собственост, застъпващи се съвети на директори, посредничещи фирми) между производителите на оръжие и медийната екосистема, което помага да се произвежда консенсус за експанзия на системите за сигурност от бюджетите за национална отбрана към инфраструктури за контрол над градовете.
Анализът се фокусира върху това как влиянието се консолидира транзитивно през вериги от посредници, включително подставени фирми. Чрез формален анализ ще идентифицираме специфична архитектура във формата на „папийонка“: военните фирми се намират на контролния полюс, медийните – на таргетния полюс, а гъсти клъстери от посредници функционират като възела, който провежда и скрива влиянието. От тези наблюдения следва конкретен извод относно съществуващите политики: секуритизацията на градското и мирновременното управление разчита на този вид корпоративно-медийна инфраструктура, за да произвежда обществен консенсус и да стабилизира един военизиран „здрав разум“. Съответно критическата употреба на количествени методи може да помогне да се измести секуритизацията от технически обект към измерима политико-икономическа формация.
Фабио Ащар е изследовател пост-докторант по статистика в Люблянския университет, използващ мрежови анализ, машинно обучение и изкуствен интелект, за да изследва международна търговия, политически икономика и икономически политики.