Ако войната е капитализъм с други средства, то криминализирането на грижите е нейният тил. Вечната война преобразява градското пространство чрез милитаризация, наблюдение и принудителна несигурност, а достъпът до грижи – подобно на достъпа до земя, подслон и придвижване – се превръща в частна собственост, трупана, охранявана и извличана с цел печалба. Този доклад пита как в условията на градове, управлявани с все повече технологии за сигурност, и разширяването на високотехнологичните зони за изолация от бежанските лагери до общинските жилища, е възможно да се разшири етиката на грижата в посока стратегия за премахване на собствеността, на границите, на самите заграждения на империята?
Валерия Грациано е културна теоретичка. Занимава се с изследователска и културна дейност. Нейната практика се корени в наследството на италианския операизъм, институционалния анализ и материалистическия трансфеминизъм. Сред последните ѝ публикации са „Figure It Out: The Art of Living Through System Failures“ (Drugo More, 2024) и „Cure Ribelli. Tecnologie aperte per una cura come bene comune“ (WeMake, 2019).
Томислав Медак е изследовател и активист, занимаващ се с технополитика, общите блага и планетарната екологична криза. Той е член на теоретичния и издателски екип на Мултимедийния институт МАМА в Загреб, съинициатор на проекта „Pirate Care: Acts Against the Criminalization of Solidarity“ и политически координатор на Možemo!, зелена лява политическа партия в Хърватия.