В България въпреки факта, че по официални данни 99% от населението е свързано с водоснабдителната мрежа, редовните прекъсвания и месечните режими, наложени в някои градове, са показателни за сериозни структурни проблеми в сектор водоснабдяване и канализация (ВиК). Хидротехническото наследство на страната, до голяма степен наследено от социализма, се влошава и трябва да бъде обновено. В презентацията ще се анализират реформите, които от 90-те години на мин. век и влизането на България в Европейския Съюз (2007 г.) трансформират управлението на водите в по-либерална посока. Ще се постави критично въпросът за избора на българската държава да се оттегли от един сектор, който все още е предимно публичен (с изключение на концесията в София). Беседата ще разгледа въздействието на тези реформи върху социалните и териториалните неравенства в достъпа на питейна вода в една страна, чиято население е с ниска покупателна способност и чиито региони се обезлюдяват.