В този доклад изследвам засрещането на неолиберализиращите се градски пространства и антикомунистическия режим на памет в постсоциалистическа Полша и Източна Европа по-общо. Реституцията, която в Полша красноречиво наричат „реприватизация“, е подходяща за анализ на обвързването на антикомунистическите политики на паметта и неравно неолиберализиращите се градове през призмата на стойността. По-общо погледнато, стойността е интимно свързана както с приватизацията и реституцията на собствеността (жилищната политика), така и с обезстойностяването на гражданските права и практиките на наемателите/жители, превърнали се в мишена на не съвсем законни принудителни извеждания или изнудвания. В Полша, както и в редица други градове в Източна Европа, напр. Букурещ, реституцията претендира да „връща“ собствеността на „първоначалните“ собственици отпреди социализма като жест на историческа справедливост и поправяне на „комунистическото насилие“. Този процес често включва насилствени изселвания на представители на „опасни“ групи като бившата работническа класа и етнически/расови малцинства, особено в градския център. Въпреки това на тези политики се противопоставят радикални борби за общински жилища и социална справедливост.
С оглед на този контекст докладът разглежда реституцията на улица „Заменхоф“ в Краков, намираща се в центъра на града, близо до главния пазарен площад, където живях между 2009 и 2011 г., докато вършех теренна работа в Полша. Носеща името на създателя на международния език есперанто, припознат от комунистическата власт, улицата преминава през неравна и фрагментирана джентрификация, която реституцията отчасти оправдава. Ще се фокусирам върху случая на моята съседка, пенсионирана работничка, която беше заплашена с принудително извеждане. Като форма на протест тя окачи на прозореца си с изглед към улицата изявление, в което описва ситуацията си и изобличава политиците и властта. Вземам това писмо като отправна точка, за да разгледам фрагментираната и неравна неолиберализация на градското пространство, пренареждането на гражданското участие и жанрът на жалбата, напомняща на гражданските практики по време на социализма. По този начин ще изследвам как паметта за социализма се проявява в тези опити да бъде изтрита от страна на неолиберализиращото се обществено пространство и съответната политика на паметта, а също и как моралната икономия на социализма може да предложи критическа рамка за противопоставяне на неолибералния режим на стойност и памет, особено когато може да възпламени колективна борба за социално равенство и справедливост.